Филипяни 2:1-30
Филипяни 2:1-30 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И така, ако има някое насърчение в Христос или някоя утеха в любовта и общение в Духа, или някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна, като имате една мисъл, като стоите в една и съща любов и бъдете единодушни и единомислени. Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото. Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус, Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет. Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате. Вършете всичко без роптание и без пререкание, за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чеда всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христос, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно. Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам. Подобно и вие се радвайте, и с мене заедно се радвайте. А се надявам на Господ Исус да ви изпратя скоро Тимотей, за да се утеша и аз, като узная вашето състояние. Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас. Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово. А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както дете слугува на баща си. Затова и се надявам да го изпратя при вас, щом разбера какво ще стане с мен, а съм уверен в Господа, че и аз самият скоро ще дойда. Сметнах обаче за нужно да ви изпратя брат Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите, понеже милееше за всички ви и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен. И наистина, той боледува почти до смърт; но Бог му показа милост – и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб. Затова и по-скоро го изпратих, така че като го видите, да се зарадвате пак и аз да скърбя по-малко. И така, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит, понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашето служение към мен.
Филипяни 2:1-30 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И тъй, ако имате насърчение чрез Христос, утеха от любовта, общение с Духа, ако имате милосърдие и състрадание – направете радостта ми пълна: имайте едни мисли, една и съща любов, бъдете единодушни и единомислени. Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки смирено да смята другия за по-горен от себе си. Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите. Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос. Той, Който беше Бог по природа, не се възползва от равенството си с Бога, но унизи Себе Си, като стана служител и се уподоби на човек. А когато се яви като човек, Той смири Себе Си и стана послушен дори до смърт – до смъртта на кръста. Затова Бог Го извиси и Му даде име, което е над всяко име, тъй че в името на Иисус да преклони колене всичко, което е на небето, на земята и под земята, и всяка уста да изповяда за слава на Бог Отец: „Иисус Христос е Господ.“ Затова, възлюбени мои, както винаги сте послушни – не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствам, – постигайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е, Който подтиква и да искате, и да действате според благата Му воля. Всичко вършете без ропот и съмнение, за да бъдете безукорни и чисти, непорочни Божии деца посред опак и развратен род, посред който сияете като светила във вселената, отстоявайки словото на живота за моя похвала в Христовия ден, че не съм тичал напразно и не съм се трудил напразно, но макар да се принасям като жертвено възлияние в служба на вярата ви, аз се радвам и споделям радостта на всички вас. Така също и вие се радвайте и споделяйте моята радост. Изразявам надежда чрез Господ Иисус скоро да изпратя при вас Тимотей, тъй че, като узная как сте, да се утеша духом. Защото нямам никой друг, който като мене така искрено да се грижи за вас, докато всички търсят своето, а не онова, което е на Иисус Христос. А неговата изпитана вярност вие знаете – както син с баща си, така и той заедно с мене служи на благовестието. И тъй, надявам се да го изпратя веднага, щом узная какво ще стане с мене, а съм убеден чрез Господ, че и сам скоро ще дойда при вас. Намерих обаче за нужно да изпратя при вас брат Епафродит, мой сътрудник и съратник, изпратен от вас, за да ми помага в моите нужди. Той копнееше за всички ви и дълбоко скърбеше, че бяхте чули за неговото заболяване. Да, той беше смъртно болен, но Бог му оказа милост, и то не само на него, но и на мене, за да не ми се трупа скръб върху скръб. Затова го изпратих по-скоро, та като го видите пак, да се зарадвате и аз да бъда по-малко наскърбен. И така, приемете го в името на Господа с пълна радост и към такива братя се отнасяйте с почит, понеже за Христовото дело той изложи на опасност живота си дори до смърт, за да ви замести в служението поради вашето отсъствие.
Филипяни 2:1-30 Верен (VBG)
И така, ако има някоя утеха в Христос или някое успокоение от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна, като имате един и същ ум и една и съща любов, като бъдете единодушни и единомислени. Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си. Не гледайте всеки за своето, а всеки и за чуждото. Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Иисус; който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога, а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората, и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име; така че в Името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец. Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече в моето отсъствие – изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е Този, който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение. Вършете всичко без ропот и без съмнение, за да бъдете непорочни и чисти, безукорни Божии деца сред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като държите словото на живота, за да имам с какво да се хваля в Деня на Христос – че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно. Но макар и да се принасям като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и се радвам заедно с всички вас. Подобно и вие се радвайте, и се радвайте заедно с мен. А надявам се на Господ Иисус да ви изпратя скоро Тимотей, така че и аз да се утеша, като узная вашето състояние. Защото нямам никой друг единомислен, който да се погрижи искрено за вас. Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е на Иисус Христос. А вие знаете неговата изпитана вярност – че той е служил заедно с мен на благовестието така, както дете – на баща си. Затова се надявам да го изпратя веднага, щом разбера какво ще стане с мен. Но съм уверен в Господа, че и аз самият скоро ще дойда. Счетох обаче за нужно да ви изпратя брат Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в моите нужди, понеже копнееше за всички вас и беше обезпокоен, защото бяхте чули, че бил болен. И наистина, той боледува почти до смърт, но Бог се смили над него; и не само над него, но и над мен, за да нямам скръб върху скръб. Затова и по-скоро го изпратих, така че като го видите, да се зарадвате, а и аз да бъда по-малко тъжен. И така, приемете го в Господа с пълна радост и имайте почит към такива братя, понеже заради делото на Христос той дойде близо до смърт, като рискува живота си, за да запълни недостига на вашето служение за мен.
Филипяни 2:1-30 Ревизиран (BG1940)
И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени. <Не правете> нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки <само> за своето, но всеки и за чуждото. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните <същества>, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет; Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете <това> и да <го> изработвате. Вършете всичко без роптание и без препиране, за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно. Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам. Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте. А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние. Защото нямам никой друг на еднакъв дух с <мене>, който да се погрижи искрено за вас. Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово. А вие знаете неговата изпитана <вярност>, че той е служител с мене в <делото> на благовестието, както чадо <слугува> на баща си. Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене, а уверен съм в Господа, че и сам аз скоро ще дойда. Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите; понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен. И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб. Затова и по-скоро го изпратих, та като го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен; Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит, понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.