Марко 14:1-42

Споделяне

Марко 14:1-42 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжниците търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го погубят. Защото си казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение между народа. И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото? Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея. Но Исус каза: Оставете я. Защо ѝ досаждате? Тя извърши добро дело за Мене. Защото сиромасите всякога са между вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз невинаги съм между вас. Тя извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение. Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи. Тогава Юда Искариотски, онзи, който беше един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. Те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде. А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата? И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него. И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си? И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха каквото беше им казал; и приготвиха Пасхата. След като се свечери, Той дойде с дванадесетте. И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз? А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло.* Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея.* И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина.* Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство. И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат.“ А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. А Петър Му каза: Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма. Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. А той още по-разпалено говореше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите. Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля. И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва. И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше: Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш.* И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно.* И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците. Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава.

Марко 14:1-42 Библия, нов превод от оригиналните езици (НП)

До Пасхата и празника Безквасници оставаха само два дни. Първосвещениците и книжниците търсеха случай да уловят с хитрост и да убият Иисус, но казваха: „Само да не бъде на празника, за да не стане смут сред народа.“ А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард. Тя счупи алабастровия съд и започна да го излива върху главата Му. А някои зароптаха и си говореха: „Защо е това прахосване на мирото? Това миро можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на сиромаси.“ Така негодуваха против нея. Но Иисус каза: „Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене. Защото сиромасите винаги имате при себе си. И когато поискате, можете да им сторите добро. А Мене не винаги имате. Тя извърши това, което можеше – предвари да помаже тялото Ми за погребение. Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“ Тогава Юда Искариот, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари. И Юда търсеше удобен случай да предаде Иисус. В първия ден на Безквасници, когато колеха пасхалното агне, учениците казаха на Иисус: „Къде искаш да отидем и да приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ Тогава Той изпрати двама от учениците Си и им каза: „Идете в града и там ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него. Където той влезе, кажете на стопанина на къщата: „Учителят пита: Къде ми е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“ Тогава той ще ви покаже голяма горна стая, постлана и готова. Там ни пригответе.“ След това учениците Му излязоха, дойдоха в града, намериха всичко, както Той им беше казал, и приготвиха пасхалната вечеря. А когато се свечери, Той дойде с дванадесетте. Докато седяха на трапезата и ядяха, Иисус рече: „Истината ви казвам: един от вас, който яде заедно с Мене, ще Ме предаде.“ А те, наскърбени, започнаха да питат един след друг: „Да не съм аз? Да не съм аз?“ Той им отговори: „Един от дванадесетте е – този, който топи заедно с Мене в блюдото. Синът човешки отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“ Докато те ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и им го раздаде с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ И като взе чашата, изрече благодарствена молитва и им я подаде. От нея те пиха всички. Той им каза: „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива. Истината ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до онзи ден, когато ще пия новото вино в Божието царство.“ И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. Тогава Иисус им каза: „Всички ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете. Но след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ А Петър Му възрази: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз обаче – няма!“ Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес, през тази нощ, преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ Но той продължи да настоява: „Ако трябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото казаха и другите. Те отидоха на едно място, чието име беше Гетсимания. Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля.“ Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и, силно смутен, започна да скърби. Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и стойте будни.“ След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час. И каза: „Авва, Отче! За Тебе всичко е възможно – отклони от Мене тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта – немощна.“ Отново отиде да се помоли и изрече същите думи. А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят. Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците. Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“

Марко 14:1-42 Верен (VBG)

А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай, за да Го уловят с хитрост и да Го убият. Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа. И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на прокажения Симон, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард. И като счупи съда, изля мирото на главата Му. А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото? Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните. И негодуваха против нея. Но Иисус каза: Оставете я. Защо є досаждате? Тя извърши едно добро дело за Мен. Защото бедните винаги се намират между вас и когато и да поискате, можете да им сторите добро; но Аз не винаги се намирам между вас. Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение. Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи. Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. А те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай, за да Го предаде. А на първия ден от празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата? И Той изпрати двама от учениците Си, като им каза: Идете в града и там ще ви срещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. И там, където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Къде е приготвената за Мен гостна стая, където ще ям пасхата с учениците Си? И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова: там ни пригответе. И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. А като се свечери, Той дойде с дванадесетте. И когато седяха на трапезата и ядяха, Иисус каза: Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде. А те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз? А Той им каза: Един от вас дванадесетте е, който топи заедно с Мен в блюдото. Защото Човешкият Син наистина отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не се беше родил. И когато ядяха, Иисус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, (яжте;) това е Моето тяло. Взе и чашата, благодари и им даде; и те всички пиха от нея. И им каза: Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина. Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство. И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. И Иисус им каза: Всички вие ще се отвърнете (от Мен тази нощ), защото е писано: "Ще поразя пастира, и овцете ще се разпръснат." А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. Тогава Петър Му каза: Даже и всички да се отвърнат, аз няма! Иисус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. А той говореше още по-разпалено: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и другите. Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля. И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува. И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете. И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза: Авва, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти. И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава.

Марко 14:1-42 Ревизиран (BG1940)

А след два дни щеше да бъде пасхата и <празника> на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят. Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа. И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото? Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и <сумата> да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея. Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене. Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас. Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение. Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори. Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде. Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде. А на първия ден на <празника> на безквасните хлябове, когато колеха <жертви> за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата? И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него. И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е< приготвената> за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си? И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата. И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте. И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. И когато ядяха, <Исус> взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, яжте; това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. И рече им: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина. Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство. И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат". А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея. А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не. Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене. А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе<, пак> няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите. Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля. И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува. И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете. И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки: Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти <искаш>. И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно. И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят. И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.