Йов 24:1-25
Йов 24:1-25 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, онези, които Го познават, не виждат дните Му за съд? Едни преместват межди, грабят стада и ги пасат; откарват осела на сирачетата; вземат в залог говедото на вдовицата; изтласкват бедните от пътя; сиромасите на земята се крият заедно от тях. Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, подраняват да търсят храна; пустинята им доставя храна за децата им. Жънат фуража в нивата, за да го ядат, и берат лозата на неправедника; цяла нощ лежат голи, без дрехи, и нямат завивка в студа; измокрят се от планинските дъждове и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище. Други грабват сирачето от съседите и вземат залог от сиромаха. Голи, тези ходят крадешком без дреха, и гладни носят сноповете; изстискват дървено масло в техните огради, тъпчат линовете им, а остават жадни. Умиращите охкат из града и душата на ранените вика; но пак Бог не гледа това безумие. Други са от противниците на светлината; не знаят пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ. Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, а нощем е като крадец. Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, като казва: Око няма да ме види; и променя лицето си. В тъмнината пробиват къщи; те се затварят през деня, светлина не познават. Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; понеже познават ужасите на мрачната сянка. Бързо се отвличат по лицето на водата; делът им е проклет на земята; не се обръщат вече към пътя за лозята. Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята – грешните. Майчината утроба ще ги забрави; червеят ще има сладко ястие в тях; няма вече да си спомнят за тях; и неправдата ще се строши като дърво. Поглъщат неплодната, която не ражда; и на вдовицата не правят добро. Влачат и мощните със силата си; те стават и никой не е в безопасност през живота си. Бог им дава безопасност и те се успокояват с нея. Но очите Му са върху пътищата им. Въздигнаха се за малко и ето че ги няма! Снишават се; и както всички други, си отиват и се прекършват, както главите на класовете. И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец и ще превърне в нищо думите ми?
Йов 24:1-25 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Защо Всемогъщият знае времената, а онези, които Му се уповават, не виждат дните Му за въздаяние? Преместват межди, грабят стада и ги пасат като свои; от сираци откарват осел, от вдовица вземат в залог вол; сиромаси изтикват от пътя, притеснените по земята са принудени да се крият. Ето като диви осли в пустиня те потеглят на своята работа, като търсят плячка; в степта се оглеждат за хляб за децата си. Жънат остатък по полето на негодници, берат остатъка грозде в лозето на нечестив човек; нощуват голи без връхна дреха и на студ без завивка; прогизнали са от проливен планински дъжд и останали без убежище, се притискат към скали; откъсват сираче от майчина гръд, на сиромаха вземат в залог връхната дреха. Бедните обикалят голи без дреха и гладни мъкнат снопове на богати; изстискват маслиново масло между стени, като нямат камъни за изстисквачка, тъпчат в лин и жадуват. В града човеци охкат и душата на смъртно ранените надава вик, а Бог не обръща внимание. И други са врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ, не минават по пътеките ѝ. Призори става убиецът, убива сиромах и беден, а нощем обикаля крадецът. И окото на прелюбодееца изчаква здрача. Той си казва: „Ничие око няма да ме види“, и забулва лице. В тъмнината се промъкват в домовете, денем се прибират и не искат да знаят за светлината. За тях денят почва, когато е тъмнина, понеже знаят ужаса на смъртната сянка. Леко ще бъде отвлечен такъв по водната повърхност, проклет е неговият дял от земя и няма да поеме по пътя към лозята. Жега и суша ще ги ограбят, подобно на снежна вода, така и преизподнята ще погълне грешника. Нека майчина утроба го забрави; нека се храни с него червеят, помен да не остане от него, нека беззаконникът падне като дърво. Такъв угнетява бездетната, нераждалата и на вдовица не прави добро. Все пак Бог помага на силните; те стават, когато вече не са уверени за живота си, дава им сигурност, така че имат подкрепа, и Неговите очи бдят над техните пътища. Те се издигат високо и ги няма; пропадат и загиват като всички, и ще бъдат изрязани като върховете на класовете. Не е ли така? Кой би ме наказал за лъжа? Кой би обърнал думата ми в нищо?
Йов 24:1-25 Верен (VBG)
Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му? Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат. Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата. Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият. Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им. Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния. Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа. Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон. Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха. Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни. Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни. Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие. Тези са противниците на светлината, не познават пътищата є и не стоят в пътеките є. Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец. И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! – и слага покривало на лицето си. В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината. Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка. Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята. Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол – съгрешилите. Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво. Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата. Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си. Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им. Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове. Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?
Йов 24:1-25 Ревизиран (BG1940)
Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?> Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат; Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата; Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>. Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им. Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника; Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа; Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище. <Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха. Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете; Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни. Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа. <Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й, Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец. Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си. В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават. Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка. Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята. <Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните. Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво. Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро, Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си. <Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им. Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете. И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?