Еклесиаст 1:1-18
Еклесиаст 1:1-18 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим: Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета. Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето? Едно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно. Също и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява. Вятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения. Всички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват. Всички неща са досадни – човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане. Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето. Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас. Не се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после. Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Йерусалим; и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него. Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра. Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои. Аз се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание. И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър. Защото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.
Еклесиаст 1:1-18 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Думи на Еклисиаст, син на Давид, цар в Йерусалим. Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета. Каква полза за човека от целия му труд, с който той се труди под слънцето? Род отминава, род идва, а земята остава за вечни времена. Слънце изгрява и слънце залязва, като се стреми към своето място: там, където изгрява. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, кръжи по своя път и пак започва своя кръговрат. Всички реки се вливат в морето, но морето не се напълва: реките се завръщат там, отдето почват да текат, за да текат реки отново. Думите са немощни – човек не може всичко да изкаже. Око не се насища с гледане, ухо не се напълва от чуване. Каквото е било, пак ще бъде, каквото се е вършило – пак ще се върши. Няма нищо ново под слънцето. Казва се за нещо: „Ето това е ново.“ Но то вече е ставало през вековете, които са съществували преди нас. Изчезнал е споменът за отминалите хора, а също и за бъдните няма да остане спомен у онези, които ще се явят по-късно. Аз, Еклисиаст, аз царувах над Израил в Йерусалим. И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него. Обгледах всяко дело, което се върши под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър. Криво не се изправя и което липсва, не се брои. Размислих тъй в сърцето си и рекох: ето аз се възвеличих и придобих мъдрост повече от всички, които властваха преди мен над Йерусалим – и сърцето ми прие много мъдрост, както и познание. И след като обърнах сърцето си да познае мъдрост, да опознае глупост и безумие – разбрах, че и това е гонене на вятър. Наистина – голямата мъдрост е голямо терзание и щом познанието се увеличи, увеличава се тъгата.
Еклесиаст 1:1-18 Верен (VBG)
Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим: Суета на суетите! – казва проповедникът. – Суета на суетите, всичко е суета. Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето? Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои. И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло. Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът. Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново. Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане. Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето. Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас. Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после. Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим. И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея. Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър3. Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои. Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание. И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър. Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.
Еклесиаст 1:1-18 Ревизиран (BG1940)
Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: - Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета. Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето? Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои. Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява. Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения. Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват. Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже <до колко; >Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане. Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето. Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас. Не се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир. Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим; И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него. Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър. Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои. Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание. И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър. Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.