Второзаконие 32:1-20
Второзаконие 32:1-20 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Слушай, небе, и ще говоря; и да чуе земята думите на устата ми. Учението ми ще капе като дъжд; словата ми ще слизат като роса, като ситен дъжд върху злак и като пороен дъжд върху трева. Понеже ще провъзглася името на Господа, прославете величието на нашия Бог! Той е Канарата; делата Му са съвършени; защото всичките Му пътища са справедливи, Бог на верността е и няма неправда в Него; праведен и справедлив е Той. Те се развратиха пред Него; поради порока си не са Негови чеда; а са поколение, извратено и криво. Така ли се отплащате на Господа, народе глупав и неразумен? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил? – Той, Който те е създал и утвърдил. Спомни си предишните дни, осмисли годините на много поколения; попитай баща си и той ще ти извести, старците си, и те ще ти кажат. Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разпръсна Адамовите потомци, постави границите на народите според броя на израилтяните. Защото дял на Господа е Неговият народ, Яков е падащото Му се с жребий наследство. Намери го в пуста земя. Да! В пустинна, дива и изпълнена с вой страна; огради го и бдеше над него, опази го като зеницата на окото Си. Както орлица избутва полека орлетата от гнездото си, кръжи над пилетата си, разпростира крилата си и ги вдига, за да ги подеме на крилата си, така Господ сам го водеше и нямаше с него чужд бог. Издигна го на високите места на земята. И го нахрани с плода на нивите; и го кърмѝ с мед от скалите и с елей от скала като кремък, с краве масло и с овче мляко, с тлъстина от агнета и от козли, и от овни васански, с най-отбрана пшеница. И ти пи вино – кръв гроздова. А Йесурун затлъстя и ритна. Затлъстя, угои се, надебеля. Тогава изостави Бога, Който го създаде, и отблъсна Канарата на спасението си. С чужди богове разпалиха ревността Му, с мерзости Го раздразниха до гняв. Принасяха жертви на бесове, които не бяха Бог, на богове, които не бяха познавали, на нови богове, наскоро въведени, от които бащите ви не се бояха. А ти изостави Канарата, Която те роди, и забрави Бога, Създателя твой. Господ видя това и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му; и каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя каква ще бъде сетнината им; защото те са развратено поколение, деца, в които няма вярност.
Второзаконие 32:1-20 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
„Слушай, небе, аз ще говоря; и нека чуе земята моите думи. Да се разлее като дъжд учението ми, да бликнат като роса словата ми, като ситен дъждец по злакове, като из ведро да вали по тревите! Името на Господа ще прославя; въздайте слава на нашия Бог! Той е твърдината! Делата Му са съвършени, всичките Му пътища са праведни! Бог е верен и няма неправда у Него. Той е справедлив и истинен! Но децата Му извършиха светотатство пред Него – твърдоглаво и покварено потомство! Така ли въздаваш благодарност на Господа, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил, Който те е създал и утвърдил? Спомни си отдавна минали дни, помисли за годините на толкова поколения. Попитай своя баща – и той ще ти каже, старците си – и те ще ти дадат отговор. Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разселваше потомците на Адам, постави граници между народите според броя на Израилевите синове; защото дял на Господа е Неговият народ, Яков Му е наследство по жребий. Той го намери в безлюдна земя, в степ, огласяна от вой на зверове, закриляше го и бдеше над него, пазеше го като зеницата на окото Си. Както орлица избутва полека своите пилци от гнездото и кръжи над тях с разперени криле, за да ги вдигне и понесе в полета си, така Господ Сам го водеше и нямаше с него чужд бог. Той го издигна на хълмиста земя, нахрани го с плодове от полето, накърми го с мед от камъка и с елей от скала като кремък; и с краве масло, и с овче мляко; с тлъстина от агнета, от васански овни и от козли, с най-отбрана пшеница; ти пи и вино – кръвта на лозата. И се охрани Израил и стана твърдоглав; затлъстя, надебеля и се угои. Тогава изостави Бога, Който го създаде, презря Твърдината на спасението си. С чужди богове разпалиха Неговата ревност, с мерзости Го разгневиха. Принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, появили се отскоро, които предците ви не са почитали. Твърдината, Която те роди, ти изостави и забрави Бога, Който те е създал. Господ видя това и в гнева Си отхвърли Своите синове и дъщери; и рече: „Ще скрия лицето Си от тях и ще видя края, който ги очаква; защото те са покварено поколение, деца, в които няма вярност.
Второзаконие 32:1-20 Верен (VBG)
Слушайте, небеса, и ще говоря; и чуй, земьо, думите на устата ми! Нека учението ми да падне като дъжда, словото ми да капе като росата, като ситен дъжд върху нежната зеленина и като пороен дъжд върху тревата; защото ще провъзглася Името на ГОСПОДА. Отдайте величие на нашия Бог! Той е Канарата, делото Му е съвършено, защото всичките Му пътища са прави. Бог на истина и у Него няма неправда; праведен и прав е Той. Те се поквариха, не са Негови деца, позор е за тях, поколение извратено и нечестно. Така ли отплащате на ГОСПОДА, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, който те изкупи? Той те направи и утвърди. Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат. Когато Всевишният даваше на народите наследството им, когато раздели човешките синове, постави границите на народите според броя на израилевите синове. Защото делът на ГОСПОДА е Неговият народ, Яков е мярката на Неговото наследство. Той го намери в пустинна земя и в пустошта, във воя на пустинята. Обгради ги, настави го, пази го като зеницата на окото Си. Както орел разбутва гнездото си и кръжи над малките си, разпростира крилата си и ги вдига, носи ги на крилата си; така ГОСПОД сам го води и нямаше с него чужд бог. Възнесе го по високите страни на земята, за да яде произведенията на нивите, и го кърми с мед от канарата и с масло от кремъчната скала, с каймак от кравите и мляко от овцете, с тлъстина от агнета и овни васански, и козли, с най-избраната пшеница и ти пи вино – кръв гроздова. Но Йесурун затлъстя и ритна – ти затлъстя, надебеля, угои се – и остави Бога, който го направи, и презря Канарата на спасението си. С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха. Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха. Ти пренебрегна Канарата, която те роди, и забрави Бога, който те създаде. И ГОСПОД видя и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му. И каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя какъв ще бъде краят им, защото са извратено поколение, синове, в които няма вярност.
Второзаконие 32:1-20 Ревизиран (BG1940)
Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми. Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева. Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог. Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той. Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво. Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил. Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат. Когато Всевишният даваше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните. Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е <падащото> Му <Се> с жребие наследство. Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си. Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си, <Така> Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог. Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива. С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова. А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, угоил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си. С чужди <богове> Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв. Пожертвуваха на бесове, <които> не <бяха Бог>, На богове, които не бяха знаели, На нови <богове> наскоро въведени От които бащите ви не се бояха; А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой. Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му; И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.