Деяния 3:1-12
Деяния 3:1-12 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата, някои носеха един човек, куц по рождение. когото слагаха всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма. Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня. А Петър, заедно с Йоан, се взря в него и каза: Погледни ни. И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях. Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи. И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и в същия миг краката и глезените му добиха сила. И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога. И целият народ го видя да ходи и да слави Бога; и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивите врати на храма; и се изпълниха с почуда и удивление за това, което беше станало с него. И понеже изцеленият куц човек не се отделяше от Петър и Йоан, то целият народ смаян се стече при тях в така наречения Соломонов притвор. А Петър, като видя това, започна да говори на хората: Израилтяни, какво се чудите на това? Или защо се взирате в нас, като че поради своя сила или благочестие сме направили той да проходи?
Деяния 3:1-12 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Веднъж Петър и Йоан отиваха заедно в храма в деветия молитвен час. Имаше един човек, куц от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовата врата, наричана Красива, да проси милостиня от влизащите в храма. Като видя Петър и Йоан да влизат в храма, той протегна ръка за милостиня. Петър и Йоан се вгледаха в него и Петър рече: „Погледни ни!“ И той ги загледа втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо. Но Петър каза: „Сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисус Христос, Назорея, стани и ходи!“ И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага заякнаха стъпалата и глезените му. Той скочи, изправи се и проходи. След това влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и славеше Бога. Цял народ го видя да ходи и да слави Бога. Познаха го, че беше онзи, който седеше при Красивата врата на храма за милостиня. И това, което се бе случило с него, ги изуми и потресе. И понеже куцият, който бе изцелен, не се отделяше от Петър и Йоан, целият народ се стече изумен при тях в притвора, наричан Соломонов. Като видя това, Петър се обърна към народа: „Израилтяни, защо се чудите на това? И защо ни гледате, сякаш благодарение на нашата сила или благочестие този проходи?
Деяния 3:1-12 Верен (VBG)
И когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата, носеха един човек, недъгав по рождение, когото слагаха всеки ден при вратата на храма, наречена Красивата, за да проси милостиня от онези, които влизаха в храма. Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да получи милостиня. А Петър, като се взря в него с Йоан, каза: Погледни ни! И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях. Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в Името на Иисус Христос Назарянина (стани и) ходи! И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и начаса краката и глезените му добиха сила. И той, като скочи, се изправи и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога. И целият народ го видя да ходи и да слави Бога и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивата порта на храма; и се изпълниха с учудване и удивление за това, което беше станало с него. И понеже изцеленият недъгав се държеше за Петър и Йоан, целият народ смаян се стече при тях в залата, наречена Соломонова. А Петър, като видя това, каза на народа: Израилтяни, защо се чудите на това? Или защо сте се вгледали в нас, като че със своя сила или благочестие сме направили този да ходи?
Деяния 3:1-12 Ревизиран (BG1940)
<Един ден>, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата, <някои> носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма. Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня. А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни. И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях. Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи. И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила. И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога. И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога, и познаха го, че беше същият, който седеше за милостиня при Красната порта на храма; и изпълниха се с учудване и удивление за това, което беше станало с него. И понеже изцеленият куц човек се държеше за Петра и Иоана, то всичките люде смаяни се стекоха при тях в тъй наречения Соломонов трем. А Петър като видя това, проговори на людете: Израилтяни, защо се чудите за тоя човек? или защо се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи?