Деяния 28:1-14
Деяния 28:1-14 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И когато се спасихме, научихме, че островът се наричаше Малта. А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. И когато Павел натрупа един куп храсти и ги сложи на огъня, една отровна змия излезе поради топлината и се впи в ръката му. А туземците, които видяха как змията висеше на ръката му, си говореха: Без съмнение този човек е убиец; затова, ако и да се е избавил от морето, пак божественото правосъдие не го оставя да живее. Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло. А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и виждаха, че не му се случва нищо лошо, промениха мнението си и казваха, че е бог. А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха, като ни оказваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба необходимото за нуждите ни. И така, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците. И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни. А оттам, като лъкатушехме срещу вятъра, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повя южният вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли, където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. Така дойдохме в Рим
Деяния 28:1-14 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта. Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му. Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“ Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло. А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог. Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена. И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели. След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха. Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда. След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите, и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена. Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли. Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим.
Деяния 28:1-14 Верен (VBG)
И когато се спасихме, разбрахме, че островът се наричаше Малта. А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото накладоха огън и ни приеха всички, понеже валеше дъжд и беше студено. И когато Павел събра един куп клони и ги сложи на огъня, една усойница излезе поради топлината и се впи в ръката му. А туземците, като видяха как змията висеше на ръката му, говореха помежду си: Без съмнение този човек е убиец, когото, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го оставя да живее. Но той тръсна змията в огъня и не му се случи нищо лошо. А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв, но като чакаха много време и видяха, че не му става нищо необичайно, промениха мнението си и говореха, че е бог. А около това място се намираха именията на най-първия човек от острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. И се случи бащата на Поплий да лежи болен от треска и дизентерия. А Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха, като ни оказваха и много почести, и когато тръгнахме, ни натовариха с потребното за нуждите ни. След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците. И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни. И оттам, като заобиколихме, стигнахме в Ригия; и след един ден повя южният вятър и на следващия ден дойдохме в Потиоли, където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. И така тръгнахме към Рим
Деяния 28:1-14 Ревизиран (BG1940)
И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта. А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му. А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее. Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло. А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог. А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха; които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни. И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците. И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни. И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли, гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим