Деяния 20:17-38
Деяния 20:17-38 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери. И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас, в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби. Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат. И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми. Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички; защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля. Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си. Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени. Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого. Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек , отколкото да получава. Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха, наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Деяния 20:17-38 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери. И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите; как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос. И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби. Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство. Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас, защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля. И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв. Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото. Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си. Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас. А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени. От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха. Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: „По-блажено е да се дава, отколкото да се взима“.“ И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях. Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Деяния 20:17-38 Верен (VBG)
А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата. И когато те дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас, като служех на Господа с пълно смирение, с много сълзи и изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите, как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос. И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби. Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат. И сега, ето, аз зная, че всички вие, между които ходих и проповядвах Царството, няма да видите вече лицето ми. Затова аз ви свидетелствам в този ден, че съм чист от кръвта на всички; защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля. Внимавайте за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил надзорници, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си. Затова бдете и помнете, че три години не престанах да поучавам всеки един със сълзи денем и нощем. А сега, братя, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени. Не пожелах на никого среброто или златото, или облеклото. Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за онези, които бяха с мен. С всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Иисус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането. Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха, наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Деяния 20:17-38 Ревизиран (BG1940)
А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери, И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите, като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват. Но не се скъпя за живота <си>, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат. И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах <Божието> царство, няма вече да види лицето ми. Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички; защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля. Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си. Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един <от вас>. И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да <ви> назидава и да <ви> даде наследството между всичките осветени. Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал. Вие сами знаете, че тия <мои> ръце послужиха за моите нужди и за <нуждите на> ония, които бяха с мене. Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава <човек>, отколкото да приема. Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха, наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.