1 Коринтяни 4:1-5
1 Коринтяни 4:1-5 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Така всеки човек да ни смята за Христови служители и настойници на Божиите тайни. А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен. А за мен е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си. Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди. Затова недейте съди нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получисвоята похвала от Бога.
1 Коринтяни 4:1-5 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Така че нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни. А онова, което се иска от разпоредниците, е всеки от тях да се окаже верен. Колкото до мене, не е важно дали ще ме съдите вие или човешки съд; дори и аз не съдя себе си, защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам – Господ е, Който ще ме съди. Затова не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади наяве тайните на мрака и ще разкрие вътрешните ни помисли. Тогава всеки ще получи похвалата си от Бога.
1 Коринтяни 4:1-5 Верен (VBG)
Така всеки човек да ни счита за Христови служители и управители на Божиите тайни. А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен. А за мен е най-малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; аз дори не съдя сам себе си. Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди. Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. И тогава всеки ще получи своята похвала от Бога.
1 Коринтяни 4:1-5 Ревизиран (BG1940)
Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни. При туй, което тук се изисква от настойниците е, <всеки> да се намери верен. А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки <съд;> даже аз не съдя сам себе си. Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди. Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи <подобаващата> нему похвала от Бога.