Псалми 77:7-20

Шептя песните си нощем; със сърцето си размислям и духът ми се пита: „Завинаги ли ни отхвърли Господ и няма да ли бъде вече благосклонен? Завинаги ли спряха делата на Неговата милост, завинаги ли секна Неговото слово? Забрави ли Бог да бъде милостив или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“ Тогава си казах: „Затова страдам аз, защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“ Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням. Ще размишлявам над всичко, което си извършил, и ще вниквам във всички Твои дела. Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог? Ти си този Бог, Който прави чудеса. Ти показа на народите мощта Си. Ти избави чрез десницата Си Своя народ, потомците на Яков и Йосиф. Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха, а бездните затрепериха. Небесата изляха порой и от облаците се чу глас, а Твоите стрели летяха навсякъде. Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката, светкавици осветяваха света, а земята трепереше и се тресеше. Твоят път бе през морето и Твоите пътеки – през големите води. Твоите следи никой не видя.