Лука 10:13-37

Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли, седнали във вретище и пепел. Но на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас. И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш! Който слуша вас, Мене слуша, и който се отрича от вас, от Мене се отрича, а който се отрича от Мене, отрича се от Този, Който Ме е изпратил.“ Седемдесетте ученици се върнаха и говореха с радост: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват.“ А Той им рече: „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица. Ето давам ви власт да потъпквате змии, скорпиони и всяка вражеска сила; и нищо няма да ви навреди. Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.“ В същия час Иисус се зарадва духом и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“ И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец – освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“ И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате. Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“ И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“ Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“ Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“ Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“ Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина. Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина. Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили, и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.“ И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“ Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“