Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Второ Макавеи 7

7
Мъченичеството на седмината братя и тяхната майка
1 # Йер. 15:9 Веднъж били заловени седем братя с майка им. Те били принуждавани от царя да ядат непозволеното свинско месо, като ги измъчвали с бичове от волски жили. 2Един от тях се обърнал към него от тяхно име: „Какво искаш да питаш и да узнаеш от нас? Готови сме по-скоро да умрем, отколкото да престъпим законите на предците.“
3Тогава царят, силно разгневен, заповядал да нагорещят тави и котли. 4Веднага щом ги нагорещили, заповядал да отрежат езика на онзи, който пръв заговорил, а след това да одерат по скитски обичай кожата от главата му и да отсекат неговите крайници пред очите на останалите братя и майка им. 5После заповядал да занесат на кладата напълно обезобразения, но все още дишащ, и да го опекат в тава. А когато от тавата се разнесла силна миризма, братята заедно с майка си започнали да се насърчават благородно да посрещнат смъртта с думите: 6#Вт. 32:36„Господ Бог вижда и наистина ще се смили над нас, както Мойсей е възвестил в песента си пред народа: „И ще се смили над Своите слуги“.“
7Така умрял първият. След това извели на поругание втория, одрали му кожата от главата заедно с косите и го попитали дали ще яде, преди да му отрежат крайниците един по един. 8„Не!“ отвърнал той на езика на предците си. Затова изпитал същите мъки, както първият. 9#Дан. 12:2; Йн. 5:29И с последния си дъх изрекъл: „Ти ни отнемаш този живот, мерзавецо, но Царят на света ще ни възкреси за вечен живот, защото умираме за Неговите закони.“
10Дошъл ред да поругаят и третия. Когато му поискали езика, веднага го подал, без страх протегнал и ръце 11и спокойно рекъл: „От небето ги получих и заради Неговите закони няма да ги пожаля, защото се надявам отново да ги получа от Него.“ 12Дори самият цар и свитата му се изумили от смелостта на младежа, за когото страданията не били нищо.
13Когато и този умрял, по същия начин позорили и измъчвали четвъртия. 14#Дан. 12:2Щом дошъл краят му, той рекъл: „С готовност умира от човешка ръка онзи, който възлага надежда на Бога, че Той отново ще го възкреси. Но за тебе няма да има възкръсване към живот.“
15След това довели петия и започнали да го измъчват. 16#2 Мак. 5:17-20; 6:12-16Той погледнал към царя и казал: „Макар и смъртен, ти имаш власт над хората и правиш, каквото искаш. Но не си мисли, че народът е изоставен от Бога. 17#2 Мак. 9:5-6Почакай и ще видиш голямата Му сила, когато ще накаже с мъки тебе и твоето потомство.“
18След него довели шестия, който преди смъртта си рекъл: „Не се заблуждавай напразно! Ние сами си навлякохме тези страдания, понеже съгрешихме пред нашия Бог. Затова и се случиха тези невъобразими неща. 19#2 Лет. 13:12; Деян. 5:39Но не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който дръзна да влезеш в битка с Бога!“
20Но най-достойна за възхищение и за незабравима слава е майката. Макар в един ден пред очите ѝ да били умъртвени седемте ѝ синове, тя непреклонно понасяла това с упование в Бога. 21Изпълнена с чувство на доблест, подкрепяйки женската си душевност с дух на мъжество, тя насърчавала всеки от тях, като им говорела на езика на предците: 22#Йов 10:8-11; Пс. 139:13-15; Екл. 11:5„Не знам как сте възникнали в утробата ми и не аз съм ви дала дух и живот. Не съм аз, която е свързала съставките на тялото ви. 23Затова Творецът на света, създал човешкия род и дал начало на всичко, отново ще се смили и ще ви даде дух и живот, понеже сега вие не щадите себе си заради Неговите закони.“
24Антиох обаче мислел, че тя изпитва презрение към него, и подозирал, че с думите си иска да го опозори. И тъй като останал единствено най-младият, той се опитвал не само с думи, но и с клетвени уверения да го убеди, че ще го направи богат и щастлив, ако отстъпи от законите на предците, че ще го смята за един от своите приятели и ще му повери почетни длъжности. 25Но тъй като младежът дори не искал и да чуе за това, царят повикал майка му, като я уговарял да посъветва сина си да се спаси. 26Едва след дълги увещания тя се съгласила да убеди своя син. 27Ала като се навела към него и с подигравка към жестокия мъчител, тя му заговорила на езика на предците: „Синко, смили се над мене, която девет месеца в утроба съм те носила, три години с мляко кърмила, откърмила, отгледала и възпитала. 28Моля те, синко, погледни небето и земята, и всичко, което съществува там! И като гледаш това, знай, че всичко Бог го е сътворил от нищо и че така е произлязъл и човешкият род. 29Не се страхувай от този палач, а бъди достоен за братята си и приеми смъртта, за да те придобия отново по Божията милост заедно с твоите братя!“
30Докато тя още говорела, младежът извикал: „Какво чакате? Аз не се покорявам на царската заповед, а слушам заповедта на закона, даден на предците ни чрез Мойсей. 31Но ти, който си измислил всякакви злини против евреите, няма да избегнеш Божиите ръце. 32#2 Мак. 5:17-20; 6:12-16Ние търпим страдания заради собствените си грехове. 33Дори ако живият Господ се е разгневил на нас за кратко, за да ни накаже и вразуми, Той пак ще се смили над слугите Си. 34А ти, нечестивецо и най-престъпен от всички хора, не се превъзнасяй напразно и не храни измамни надежди, че ще вдигнеш ръка против Неговите слуги, 35защото още не си избягнал съда на Всемогъщия и Всевиждащия Бог. 36Нашите братя, макар за кратко време да търпяха мъки, според Божия завет получиха вечен живот, а ти ще понесеш справедливо наказание за своето високомерие пред Божия съд. 37А пък аз, както и моите братя, предавам душа и тяло заради законите на предците и призовавам Бога скоро да се смили над народа Си, а тебе да накара чрез изпитания и мъки да изповядаш, че единствен Той е Бог. 38И нека чрез мене и моите братя да спре гневът на Всемогъщия, стоварил се справедливо върху целия ни народ.“
39Тогава царят, обладан от ярост, постъпил с него още по-жестоко, отколкото с останалите – тези думи на презрение му се сторили непоносими. 40Така и този син умрял неопетнен, изпълнен с упование към Господа.
41А след синовете дошла и мъченическата смърт на майката.
42Впрочем за идоложертвените приношения и за неописуемите страдания казаното е достатъчно.

Избрани в момента:

Второ Макавеи 7: НП

Маркирай стих

Споделяне

Копиране

None

Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте