Римляни 3:1-20

Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването? Много във всяко отношение, а първо, защото на <юдеите> се повериха Божествените писания. Понеже, ако някои бяха без вяра, що <от това?> тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност? Да не бъде! но Бог нека бъде <признат за> верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш". Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря). Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света? Обаче, <казваш ти>, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник? И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние <така> говорим). На такива осъждането е справедливо. Тогава що <следва>? Имаме ли ние някакво предимство <над езичниците>? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях. Както е писано: - "Няма праведен ни един; Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един". "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им". "Техните уста са пълни с клевета и горест". "Нозете им бързат да проливат кръв; Опустошение и разорение има в пътищата им; И те не знаят пътя на мира", "Пред очите им няма страх от Бога". А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога. Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела <изисквани> от закона, понеже чрез закона <става само> познаването на греха.