Псалми 78:32-45

При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела. Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас. Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно; И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител. Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха; Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му. Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание; И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща. Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна, Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев! Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника, Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис, И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият; <Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха