Псалми 77
77
1(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша. 2В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши. 3Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села). 4Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам. 5Размислих за древните дни, За годините на старите времена. 6Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:> 7Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение? 8Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога? 9Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села). 10Тогава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява. 11Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,
12И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям. 13Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог? 14Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си. 15Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.) 16Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните. 17Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха. 18Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати. 19През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха. 20Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Избрани в момента:
Псалми 77: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com
Псалми 77
77
1(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша. 2В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши. 3Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села). 4Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам. 5Размислих за древните дни, За годините на старите времена. 6Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:> 7Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение? 8Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога? 9Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села). 10Тогава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява. 11Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,
12И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям. 13Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог? 14Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си. 15Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.) 16Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните. 17Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха. 18Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати. 19През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха. 20Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com