Псалми 73:15-28

Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти; И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно, До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им. Ти наистина си ги турил на плъзгави <места>, Тръшнал си ги на разорение. Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси. Както <се презира> съновидение, когато се събуди <някой, >Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им, Но <тогава> моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха. До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе. Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка. Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш <в> слава. Кого имам на небето <освен Тебе?> И на земята не желая <другиго> освен Тебе. Чезне плътта ми и сърцето ми; <Но> Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял. Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят. Но за мене е добре да се приближа при Бога; <Тебе>, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.