Псалми 144:1-15

(По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, - <Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене. Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ! Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава. Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят. Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш. Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа, Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе, Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч. Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа. Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци; <Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни; <Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици; <Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!