Притчи 6
6
1Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд, 2Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си. 3Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си. 4Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си, 5<Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец. 6Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -
7Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител, 8Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва. 9До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си? 10<Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, 11Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж. 12Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си; 14<Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори, 15Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо. 16Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв, 18Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло, 19Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя. 20Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си. 22Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе. 23Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот. 24За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена. 25Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си; 26Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа. 27Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят? 28Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат? 29Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан. 30<Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен; 31И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си. 32Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си. 33Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи. 34Защото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието; 35Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.
Избрани в момента:
Притчи 6: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com