Марко 5:1-20

И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна. И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух. Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига; защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти. И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни. А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони; и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи. (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти). И <Исус> го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина. И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната. А там по бърдото пасеше голямо стадо свине. И <бесовете> Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото<, на брой> около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото. А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И <жителите> дойдоха да видят какво е станало. И като дохождат при Исуса, виждат хванатия< по-преди> от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се. И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете. И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели. И когато влизаше в ладията, тоя, който бе <по-напред> хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и <как> се смили за тебе. И <човекът> тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.