Марко 4:1-13

И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото. И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си: Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее. И когато сееше, някои <зърна> паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха: Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха. И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод. А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто. И каза: Който има уши да слуша, нека слуша. И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи; тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости греха. И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?