Лука 8:40-56

А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха. И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му; защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше. И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого, се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й. И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, а Ти казваш: Кой се допря до Мене? Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене. И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир. Докато той още говореше, дохожда някой си от <къщата на> началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави. И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани! И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат <нещо> да яде. И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.