Лука 2:25-38

И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен. И по <внушението> на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона, той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: - Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; Защото видяха очите ми спасението, Което си приготвил пред всички люде; Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил. А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори; да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си, и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва. И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.