Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Йов 41

41
1Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже? 2Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука? 3Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи? 4Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга? 5Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за <забава на> момичетата си? 6Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците? 7Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия? 8Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече <това>. 9Ето, надеждата <да го хване> някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек? 10Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене? 11Кой Ми е дал по-напред, та да <му> отплатя? <Все що има> под цялото небе е Мое.
12Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство. 13Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}? 14Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни. 15<Той> се гордее с наредените <си> люспи, Съединени заедно <като че ли> плътно запечатани; 16Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях; 17Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят. 18Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората. 19Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат. 20Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне <над пламнали> тръстики. 21Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му. 22На врата му обитава сила, И <всички> заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него. 23Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати. 24Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък. 25Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват. 26Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела. 27Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво. 28Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама; 29Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието. 30<Като> остри камъни има по долните му части; Простира <като белези от> диканя върху тинята; 31Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро. 32Остава подир себе си светла диря, <Тъй щото> някой би помислил, че бездната е побеляла <от старост>. 33На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх. 34Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.

Избрани в момента:

Йов 41: BG1940

Маркирай стих

Споделяне

Копиране

None

Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте

YouVersion използва бисквитки, за да персонализира Вашето преживяване. Като използвате нашия уебсайт, Вие приемате използването на бисквитки, както е описано в нашата Политика за поверителност