Йов 17
17
1Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>. 2Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им! 3Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене, 4Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш. 5Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат. 6Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях. 7Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка. 8Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия. 9А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си. 10А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха. 12Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината, 13Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, 14Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте, 15То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми? 16При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.
Избрани в момента:
Йов 17: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com