Йоан 6:1-40

След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}. И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните. И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си. А наближаваше юдейският празник пасхата. Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия? (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи). Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко. Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза: Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора. Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой. Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха. И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо. И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли. Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света. И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото, и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях; и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се. Но той им каза: Аз съм; не бойте се! Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха. На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами, (обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил), и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса. И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука? В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си. Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела? Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил. Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш? Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат". На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето. Защото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света. Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб. Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее. Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате. Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя; защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.