Йоан 1:1-28

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо <от това>, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана. Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него. Не беше той светлината, но <дойде> да свидетелствува за светлината. Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света. Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна. У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, <сиреч>, на тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога. И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв. Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат; понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа. Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви. И ето, свидетелството, <което> Иоан <даде>, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си? Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос. И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм. На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си? Той рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия. А изпратените бяха от фарисеите. И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът? В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му. Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.