Битие 30:1-24

А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра. А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод? А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея. И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея. И Вала зачна и роди син на Якова. Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}. И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова. Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}. Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена. И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова. И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}. И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова. Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}. И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти. А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ. И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова. Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}. И Лия пак зачна и роди шести син на Якова. И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}. И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}. След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й. Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора. И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.