Еклесиаст 1:1-11

Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: - Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета. Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето? Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои. Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява. Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения. Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват. Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже <до колко; >Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане. Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето. Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас. Не се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир.