Псалми 39
39
1(по Слав. 16) Първому певцу, Иедутуну. Псалом Давидов. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си: Ще имам узда на устата си Когато е нечестивият пред мене. 2Станах ням и мълчалив: Млъкнах и от доброто, И скърбта ми се поднови. 3Разпали се сърдцето ми вътре в мене: В тъженето ми пламна огън. Рекох с езика си: 4Кажи ми, Господи, скончанието ми, И кое е числото на дните ми, За да зная колко е кратък животът ми. 5Ето, направил си дните ми като педя, И времето на живота ми е като нищо пред тебе: Наистина всеки человек, колко и да е як, съвсем е суета. (Села.) 6Наистина человек ходи като в мечтание; Наистина напраздно се смущава: Събира съкровища, а не знае кой ще ги вземе. 7И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на тебе. 8От всичките ми беззакония избави ме: Не ме направяй укор на безумния. 9Станах ням, не си отворих устата, Понеже ти направи това. 10Отдалечи от мене удара си: От поразението на ръката ти аз изчезнувам. 11Когато с обличения наказваш человека за беззаконието му Разваляш като молец красотата му: Наистина всеки человек е суета. (Села.) 12Послушай, Господи, молитвата ми, И дай ухо на вика ми. Не премълчавай на сълзите ми; Защото съм странен при тебе И пришлец, както всичките мои отци. 13Остави ме на отрада, за да се съвзема Преди да отида и да ме няма вече.
Избрани в момента:
Псалми 39: BG1871
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk
Псалми 39
39
1(по Слав. 16) Първому певцу, Иедутуну. Псалом Давидов. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си: Ще имам узда на устата си Когато е нечестивият пред мене. 2Станах ням и мълчалив: Млъкнах и от доброто, И скърбта ми се поднови. 3Разпали се сърдцето ми вътре в мене: В тъженето ми пламна огън. Рекох с езика си: 4Кажи ми, Господи, скончанието ми, И кое е числото на дните ми, За да зная колко е кратък животът ми. 5Ето, направил си дните ми като педя, И времето на живота ми е като нищо пред тебе: Наистина всеки человек, колко и да е як, съвсем е суета. (Села.) 6Наистина человек ходи като в мечтание; Наистина напраздно се смущава: Събира съкровища, а не знае кой ще ги вземе. 7И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на тебе. 8От всичките ми беззакония избави ме: Не ме направяй укор на безумния. 9Станах ням, не си отворих устата, Понеже ти направи това. 10Отдалечи от мене удара си: От поразението на ръката ти аз изчезнувам. 11Когато с обличения наказваш человека за беззаконието му Разваляш като молец красотата му: Наистина всеки человек е суета. (Села.) 12Послушай, Господи, молитвата ми, И дай ухо на вика ми. Не премълчавай на сълзите ми; Защото съм странен при тебе И пришлец, както всичките мои отци. 13Остави ме на отрада, за да се съвзема Преди да отида и да ме няма вече.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk