Псалми 31
31
1(по Слав. 30) Първому Певцу. Псалом Давидов. На тебе, Господи, уповах: Да се не посрамя въ век: Спаси ме с правдата си. 2Приклони към мене ухото си: Ускори да ме избавиш: Бъди ми силна крепост, Дом на утвърждение за да ме спасиш. 3Защото ти си моя канара и твърдиня; И заради името си ръководи ме и управяй ме. 4Изведи ме из сетта която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя сила. 5В ръцете ти предавам духа си: Ти си ме избавил, Господи Боже на истината. 6Възненавидех онези които внимават на суетните идоли; Но аз се надея на Господа. 7Ще се радвам и ще се веселя за твоята милост; Защото си видял скърбта ми, Познал си душата ми като беше в утеснения, 8И не си ме затворил в ръката на врага: Поставил си на ширина нозете ми. 9Помилвай ме, Господи, защото съм утеснен: Изтая от скърб окото ми, Душата ми, и утробата ми. 10Защото се изнури в тъга животът ми, И годините ми в стенания: От страданието ми изнемощя силата ми, И костите ми изтаяха. 11На всичките си врагове станах укор, И най-вече на ближните си, И страх на познайниците си: Които ме гледаха по улиците бягаха от мене. 12Забравен бидох от сърдцето на всичките като мъртъв: Станах като непотребен съсъд; 13Защото чух злословието на мнозина: От всякъде страх: Когато се наговориха против мене Намислиха да отнемат живота ми. 14Но аз на тебе, Господи, уповах: Рекох: Ти си Бог мой. 15В ръцете ти са времената ми: Избави ме от ръката на враговете ми И от тези които ме гонят. 16Направи да светне лицето ти върх раба ти: Спаси ме с милостта си. 17Господи, да се не посрамя, Защото те призвах: Да се посрамят нечестивите, Да млъкнат в ад. 18Да онемеят лъжливите устни Които говорят дързостливо против праведния, с гордост и презрение. 19Колко е голяма твоята благост Която си съхранил за онези които ти се боят, И която си направил за онези които се надеят на тебе Пред очите на человеческите синове! 20Ще ги скриеш в покрова на присътствието си От ухищренията на человеците: Ще ги скриеш в скиния От пререканията на езици. 21Благословен Господ, Защото направи чудна милостта си към мене В град укрепен. 22А в смайването си аз бях рекъл: Отхвърлен съм от очите ти; Но ти послуша гласа на моленията ми Когато извиках към тебе. 23Възлюбете Господа, всички преподобни негови: Господ съхранява верните, И въздава изобилно на онези които се обхождат горделиво. 24Имайте дързновение, и да се укрепи сърдцето ви, Всички които се надеете на Господа.
Избрани в момента:
Псалми 31: BG1871
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk
Псалми 31
31
1(по Слав. 30) Първому Певцу. Псалом Давидов. На тебе, Господи, уповах: Да се не посрамя въ век: Спаси ме с правдата си. 2Приклони към мене ухото си: Ускори да ме избавиш: Бъди ми силна крепост, Дом на утвърждение за да ме спасиш. 3Защото ти си моя канара и твърдиня; И заради името си ръководи ме и управяй ме. 4Изведи ме из сетта която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя сила. 5В ръцете ти предавам духа си: Ти си ме избавил, Господи Боже на истината. 6Възненавидех онези които внимават на суетните идоли; Но аз се надея на Господа. 7Ще се радвам и ще се веселя за твоята милост; Защото си видял скърбта ми, Познал си душата ми като беше в утеснения, 8И не си ме затворил в ръката на врага: Поставил си на ширина нозете ми. 9Помилвай ме, Господи, защото съм утеснен: Изтая от скърб окото ми, Душата ми, и утробата ми. 10Защото се изнури в тъга животът ми, И годините ми в стенания: От страданието ми изнемощя силата ми, И костите ми изтаяха. 11На всичките си врагове станах укор, И най-вече на ближните си, И страх на познайниците си: Които ме гледаха по улиците бягаха от мене. 12Забравен бидох от сърдцето на всичките като мъртъв: Станах като непотребен съсъд; 13Защото чух злословието на мнозина: От всякъде страх: Когато се наговориха против мене Намислиха да отнемат живота ми. 14Но аз на тебе, Господи, уповах: Рекох: Ти си Бог мой. 15В ръцете ти са времената ми: Избави ме от ръката на враговете ми И от тези които ме гонят. 16Направи да светне лицето ти върх раба ти: Спаси ме с милостта си. 17Господи, да се не посрамя, Защото те призвах: Да се посрамят нечестивите, Да млъкнат в ад. 18Да онемеят лъжливите устни Които говорят дързостливо против праведния, с гордост и презрение. 19Колко е голяма твоята благост Която си съхранил за онези които ти се боят, И която си направил за онези които се надеят на тебе Пред очите на человеческите синове! 20Ще ги скриеш в покрова на присътствието си От ухищренията на человеците: Ще ги скриеш в скиния От пререканията на езици. 21Благословен Господ, Защото направи чудна милостта си към мене В град укрепен. 22А в смайването си аз бях рекъл: Отхвърлен съм от очите ти; Но ти послуша гласа на моленията ми Когато извиках към тебе. 23Възлюбете Господа, всички преподобни негови: Господ съхранява верните, И въздава изобилно на онези които се обхождат горделиво. 24Имайте дързновение, и да се укрепи сърдцето ви, Всички които се надеете на Господа.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk