Данаил 4
4
1Цар Навуходоносор към всичките народи, племена, и езици които обитават по всичката земя: Мир да се умножи на вас! 2Угодно биде пред мене да възвестя знаменията и чудесата които ми направи Бог вишний. 3Колко са големи неговите знамения! и колко крепки чудесата му! Царството му е царство вечно, и властта му из род в род. 4Аз Навуходоносор бях спокоен в дома си, и благополучен в палата си. 5Видях сън който ме устраши; и размишленията ми върху одъра ми и виденията на главата ми ме смутиха. 6За това издадох заповед да се въведат пред мене всичките мъдреци Вавилонски за да ми явят тълкованието на съна. 7Тогаз влязоха вълхвите, вражарите, Халдеите, предвещателите; и аз казах съна си пред тях, но не ми явиха тълкованието му. 8А после дойде пред мене Даниил, на когото името бе Валтасасар, според името на моя бог, и в когото е духът на светите богове; и пред него казах съна и рекох: 9Валтасасаре, началниче на вълхвите, понеже познах че духът на светите богове е в тебе, и нищо скришно не е мъчно за тебе, ето виденията на съна ми който видях; и ти кажи тълкованието му. 10Ето виденията на главата ми върху одъра ми: гледах, и ето дърво всред земята, и височината му голяма. 11Това дърво стана голямо и яко, и височината му стигаше до небето, и гледаше се до краищата на всичката земя. 12Листете му бяха хубави, и плодът му много, и в него имаше храна за всички: под сянката му почиваха животните от полето, и у ветвите му превитваха птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът. 13Видях във виденията на главата си върху одъра си, и ето, страж и свет слезе от небето, 14и викна велегласно и рече така: Отсечете дървото и изсечете ветвите му: изтръсете листете му и разпръснете плода му: да бягат животните от под него, и птиците от ветвите му; 15пъня обаче на коренете му оставете в земята, и то с уза желязна и медна, в тревата на полето; и да се мокри с росата небесна, и делът му нека бъде с животните в тревата на земята: 16сърдцето му да се измени от человеческо, и да му се даде скотско сърдце; и седем времена да минат върху него. 17Това нещо е с заповед на стражите, и прошението чрез думата на светите, за да познаят живите че Вишний е Владетел на царството на человеците, и комуто ще дава го, и поставя върху него нищожния от человеците. 18Този сън видях аз цар Навуходоносор; и ти, Валтасасаре, кажи тълкованието му; защото всичките мъдреци на царството ми не могат да ми явят тълкованието; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе. 19Тогаз Даниил, на когото името бе Валтасасар, остана смаян до един час, и размишленията му го смущаваха. Царят отговори и рече: Валтасасаре, да те не смущава сънът или тълкованието му. Валтасасар отговори и рече: Господарю мой, сънът да бъде върх онези които те мразят, и тълкованието му върх враговете ти! 20Дървото което си видял че стана голямо и яко, на което височината стигаше до небето, и се гледаше от всичката земя, 21и листете му бяха хубави, и плодът му много, и храна за всичките имаше в него, и под него обитаваха животните на полето, а у ветвите му превитаваха птиците небесни, - 22ти си това дърво, царю, който си станал голям и як; и величеството ти се възвиси и стигна до небето, и властта ти до края на земята. 23А заради това що е видял царят страж и свет да слазя от небето и да говори: Отсечете дървото и го съборете; само пъня на коренете му оставете в земята, и то с уза желязна и медна, в тревата на полето; и да се мокри от небесната роса, и с животните на полето нека бъде делът му, доде заминат седем времена върху него, - 24това е тълкованието, царю, и това решението на Вишнаго което стигна върху господаря ми царя; 25и ще се изгониш от человеците, и с животните на полето ще е селението ти, и ще ядеш трева като говедата, и росата небесна ще те мокри; и седем времена ще заминат върху тебе, доде познаеш че Вишний е Владетел на царството на человеците, и дава го комуто ще. 26А за това що се заповяда да оставят пъня на коренете на дървото, царството ти ще ти бъде утвърдено когато познаеш небесната власт. 27За то, царю, нека ти бъде угоден съветът ми, и изсечи греховете си с правда и беззаконията си с милост към убогите; негли се продължи благоденствието ти. 28Всичко това постигна цар Навуходоносора. 29В свършъка на дванадесет месеци, като ходеше по царския палат Вавилонски, 30отговори царът и рече: Не е ли този великий Вавилон който аз съградих за столица на царството с крепостта на силата си и в чест на славата си? 31Думата бе още в устата на царя, и стана глас от небето та рече: Тебе се възвестява, царю Навуходоносоре: царството премина от тебе; 32и ще се изгониш от человеците, и с животните на полето ще бъде селението ти; с трева като говедата ще те хранят; и седем времена ще заминат върх тебе, доде познаеш че Вишний е Владетел на царството на человеците, и го дава комуто ще. 33Този час словото се извърши върх Навуходоносора; и изгонен биде от человеците, и трева като говедата ядеше, и от росата небесна тялото му се мокреше, доде му пораснаха космите като пера на орли, и ноктите му като на птици. 34И в свършъка на дните аз Навуходоносор подигнах очите си към небето, и умът ми се върна в мене, и благослових Вишнаго, и похвалих и прославих Живущаго в век, на когото властта е власт вечна, и царството му из род в род; 35и всичките земни жители се смятат пред него като нищо; и според щението си прави на небесната войска и на земните жители; и няма който да възбранява ръката му или който да му говори: Що правиш ти? 36В това време умът ми се върна в мене; и за чест на царството ми върна ми се славата ми и светлостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се на царството си, и ми се притури повече величество. 37Сега аз Надуходоносор хваля и превъзносям и славя небеснаго Царя; защото всичките му дела са истина, и пътищата му съдба; и може да смири онези които ходят в гордост.
Избрани в момента:
Данаил 4: BG1871
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk
Данаил 4
4
1Цар Навуходоносор към всичките народи, племена, и езици които обитават по всичката земя: Мир да се умножи на вас! 2Угодно биде пред мене да възвестя знаменията и чудесата които ми направи Бог вишний. 3Колко са големи неговите знамения! и колко крепки чудесата му! Царството му е царство вечно, и властта му из род в род. 4Аз Навуходоносор бях спокоен в дома си, и благополучен в палата си. 5Видях сън който ме устраши; и размишленията ми върху одъра ми и виденията на главата ми ме смутиха. 6За това издадох заповед да се въведат пред мене всичките мъдреци Вавилонски за да ми явят тълкованието на съна. 7Тогаз влязоха вълхвите, вражарите, Халдеите, предвещателите; и аз казах съна си пред тях, но не ми явиха тълкованието му. 8А после дойде пред мене Даниил, на когото името бе Валтасасар, според името на моя бог, и в когото е духът на светите богове; и пред него казах съна и рекох: 9Валтасасаре, началниче на вълхвите, понеже познах че духът на светите богове е в тебе, и нищо скришно не е мъчно за тебе, ето виденията на съна ми който видях; и ти кажи тълкованието му. 10Ето виденията на главата ми върху одъра ми: гледах, и ето дърво всред земята, и височината му голяма. 11Това дърво стана голямо и яко, и височината му стигаше до небето, и гледаше се до краищата на всичката земя. 12Листете му бяха хубави, и плодът му много, и в него имаше храна за всички: под сянката му почиваха животните от полето, и у ветвите му превитваха птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът. 13Видях във виденията на главата си върху одъра си, и ето, страж и свет слезе от небето, 14и викна велегласно и рече така: Отсечете дървото и изсечете ветвите му: изтръсете листете му и разпръснете плода му: да бягат животните от под него, и птиците от ветвите му; 15пъня обаче на коренете му оставете в земята, и то с уза желязна и медна, в тревата на полето; и да се мокри с росата небесна, и делът му нека бъде с животните в тревата на земята: 16сърдцето му да се измени от человеческо, и да му се даде скотско сърдце; и седем времена да минат върху него. 17Това нещо е с заповед на стражите, и прошението чрез думата на светите, за да познаят живите че Вишний е Владетел на царството на человеците, и комуто ще дава го, и поставя върху него нищожния от человеците. 18Този сън видях аз цар Навуходоносор; и ти, Валтасасаре, кажи тълкованието му; защото всичките мъдреци на царството ми не могат да ми явят тълкованието; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе. 19Тогаз Даниил, на когото името бе Валтасасар, остана смаян до един час, и размишленията му го смущаваха. Царят отговори и рече: Валтасасаре, да те не смущава сънът или тълкованието му. Валтасасар отговори и рече: Господарю мой, сънът да бъде върх онези които те мразят, и тълкованието му върх враговете ти! 20Дървото което си видял че стана голямо и яко, на което височината стигаше до небето, и се гледаше от всичката земя, 21и листете му бяха хубави, и плодът му много, и храна за всичките имаше в него, и под него обитаваха животните на полето, а у ветвите му превитаваха птиците небесни, - 22ти си това дърво, царю, който си станал голям и як; и величеството ти се възвиси и стигна до небето, и властта ти до края на земята. 23А заради това що е видял царят страж и свет да слазя от небето и да говори: Отсечете дървото и го съборете; само пъня на коренете му оставете в земята, и то с уза желязна и медна, в тревата на полето; и да се мокри от небесната роса, и с животните на полето нека бъде делът му, доде заминат седем времена върху него, - 24това е тълкованието, царю, и това решението на Вишнаго което стигна върху господаря ми царя; 25и ще се изгониш от человеците, и с животните на полето ще е селението ти, и ще ядеш трева като говедата, и росата небесна ще те мокри; и седем времена ще заминат върху тебе, доде познаеш че Вишний е Владетел на царството на человеците, и дава го комуто ще. 26А за това що се заповяда да оставят пъня на коренете на дървото, царството ти ще ти бъде утвърдено когато познаеш небесната власт. 27За то, царю, нека ти бъде угоден съветът ми, и изсечи греховете си с правда и беззаконията си с милост към убогите; негли се продължи благоденствието ти. 28Всичко това постигна цар Навуходоносора. 29В свършъка на дванадесет месеци, като ходеше по царския палат Вавилонски, 30отговори царът и рече: Не е ли този великий Вавилон който аз съградих за столица на царството с крепостта на силата си и в чест на славата си? 31Думата бе още в устата на царя, и стана глас от небето та рече: Тебе се възвестява, царю Навуходоносоре: царството премина от тебе; 32и ще се изгониш от человеците, и с животните на полето ще бъде селението ти; с трева като говедата ще те хранят; и седем времена ще заминат върх тебе, доде познаеш че Вишний е Владетел на царството на человеците, и го дава комуто ще. 33Този час словото се извърши върх Навуходоносора; и изгонен биде от человеците, и трева като говедата ядеше, и от росата небесна тялото му се мокреше, доде му пораснаха космите като пера на орли, и ноктите му като на птици. 34И в свършъка на дните аз Навуходоносор подигнах очите си към небето, и умът ми се върна в мене, и благослових Вишнаго, и похвалих и прославих Живущаго в век, на когото властта е власт вечна, и царството му из род в род; 35и всичките земни жители се смятат пред него като нищо; и според щението си прави на небесната войска и на земните жители; и няма който да възбранява ръката му или който да му говори: Що правиш ти? 36В това време умът ми се върна в мене; и за чест на царството ми върна ми се славата ми и светлостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се на царството си, и ми се притури повече величество. 37Сега аз Надуходоносор хваля и превъзносям и славя небеснаго Царя; защото всичките му дела са истина, и пътищата му съдба; и може да смири онези които ходят в гордост.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk