Делата на апостолите 21
21
Павел пътува за Ерусалим
1След раздялата с тях отплавахме и без да се отклоняваме, стигнахме остров Кос, а на другия ден — остров Родос и оттам — Патара. 2Намерихме един кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на борда и отплавахме.
3Минавайки на юг от остров Кипър, продължихме за Сирия. В град Тир слязохме, защото там корабът трябваше да бъде разтоварен. 4Намерихме последователите от този град и останахме при тях седем дни, а те, предупредени от Духа, казаха на Павел да не отива в Ерусалим. 5Но когато свърши времето ни за посещение, ние си тръгнахме и продължихме пътуването си. Заедно с жените и децата си всички ни изпратиха извън града и на брега коленичихме и се помолихме. 6Сбогувахме се един с друг и се качихме на кораба, а те се върнаха по домовете си.
7Отплавахме от Тир и хвърлихме котва в Птолемаида. Там поздравихме братята и останахме с тях един ден. 8На другия ден заминахме и пристигнахме в Кесария, където отидохме в дома на благовестителя Филип, един от седемте дякона, и останахме с него. 9Той имаше четири неомъжени дъщери, които притежаваха пророческа дарба. 10След като прекарахме там няколко дни, от Юдея пристигна пророк на име Агав. 11Той дойде при нас, взе колана на Павел и като завърза с него ръцете и краката си, рече: „Ето какво казва Святият Дух: «Така юдеите в Ерусалим ще завържат собственика на този колан и ще го предадат в ръцете на езичниците.»“
12Като чухме това, и ние, и местните хора започнахме да молим Павел да не отива в Ерусалим. 13Но той отговори: „Какво правите? Защо плачете така и ми късате сърцето? Готов съм не само да ме вържат, но и да умра в Ерусалим заради името на Господ Исус.“
14Тъй като не можахме да го убедим, престанахме да го молим и казахме: „Да бъде волята на Господа!“
15След това се приготвихме и поехме към Ерусалим. 16С нас тръгнаха някои последователи от Кесария и ни отведоха при кипъреца Мнасон, един от първите последователи, при когото трябваше да отседнем.
Павел посещава Яков
17Когато пристигнахме в Ерусалим, вярващите ни посрещнаха с радост. 18На другия ден Павел заедно с нас отиде при Яков. Дойдоха и всички църковни презвитери. 19Павел ги поздрави и им разказа едно по едно всички неща, които Бог бе извършил сред езичниците чрез неговото служение. 20Като чуха това, те прославиха Бога и казаха на Павел: „Братко, виждаш колко много хиляди юдеи са повярвали и всички те ревностно поддържат закона. 21Казали са им за теб, че учиш всички юдеи, които живеят сред езичници, да изоставят закона на Моисей, да не обрязват децата си и да не спазват обичаите. 22Какво да правим? Те неминуемо ще научат, че си дошъл. 23Ето защо направи каквото ти казваме: С нас има четирима мъже, които са дали обет пред Бога. 24Вземи ги, пречисти се с тях и им плати разноските за обреда, за да могат да обръснат главите си. Тогава всички ще знаят, че няма нищо вярно в това, което са чули за теб, и ще разберат, че ти самият живееш според закона и му се подчиняваш. 25Що се отнася до вярващите езичници, ние им изпратихме писмо за решението си да се въздържат от храна, принесена в жертва на идоли, от кръв, от месо на удушено животно и от сексуални грехове.“
26И така, Павел взе четиримата със себе си и на другия ден се пречисти заедно с тях. После влезе в храма, за да съобщи кога ще свършат дните на очистването им и кога ще бъде принесена жертва за всеки от тях.
Павел е арестуван
27Когато седемдневният срок почти беше изтекъл, няколко юдеи от Азия видяха Павел в храма. Те разбунтуваха цялата тълпа и го заловиха 28с викове: „Израелтяни, помогнете! Това е човекът, който учи всички хора навсякъде против народа ни, против закона и против този храм. А сега дори е довел езичници в храма и е осквернил това свято място.“ 29(Те говореха така, защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с Павел в града и предположиха, че Павел го е довел в храма.)
30Целият град се разбунтува, а хората се втурнаха вкупом към Павел, сграбчиха го и го извлякоха вън от храма; вратите на храма незабавно се затвориха. 31Докато се опитваха да го убият, хилядникът, началникът на римския полк, получи донесение, че целият Ерусалим е обхванат от вълнения. 32Придружен от войници и стотници, той веднага се втурна към юдеите. Щом видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел. 33Тогава хилядникът се приближи, арестува Павел и заповяда да го оковат с две вериги. После попита: „Кой е този човек и какво е направил?“ 34Някои от тълпата крещяха едно, други — друго, но в тази бъркотия той не можа да научи със сигурност истината и затова заповяда да откарат Павел в казармите. 35Когато стигнаха стъпалата, войниците трябваше да го носят заради разяреното множество. 36Цялата тълпа го следваше и всички викаха: „Убийте го!“
37Пред входа на казармите Павел каза на хилядника: „Мога ли да те попитам нещо?“
А хилядникът отговори: „Ти знаеш гръцки! 38Значи не си онзи египтянин, който преди известно време вдигна бунт и изведе четири хиляди убийци в пустинята?“
39Павел каза: „Не, аз съм юдеин от Тарс в Киликия и съм гражданин на този прочут град. Моля те, разреши ми да поговоря на народа.“
40Хилядникът му разреши и Павел застана на стъпалата, вдигна ръка за внимание и когато всички утихнаха, заговори на арамейски:
Избрани в момента:
Делата на апостолите 21: SPB
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
© 2000 Bible League International
Делата на апостолите 21
21
Павел пътува за Ерусалим
1След раздялата с тях отплавахме и без да се отклоняваме, стигнахме остров Кос, а на другия ден — остров Родос и оттам — Патара. 2Намерихме един кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на борда и отплавахме.
3Минавайки на юг от остров Кипър, продължихме за Сирия. В град Тир слязохме, защото там корабът трябваше да бъде разтоварен. 4Намерихме последователите от този град и останахме при тях седем дни, а те, предупредени от Духа, казаха на Павел да не отива в Ерусалим. 5Но когато свърши времето ни за посещение, ние си тръгнахме и продължихме пътуването си. Заедно с жените и децата си всички ни изпратиха извън града и на брега коленичихме и се помолихме. 6Сбогувахме се един с друг и се качихме на кораба, а те се върнаха по домовете си.
7Отплавахме от Тир и хвърлихме котва в Птолемаида. Там поздравихме братята и останахме с тях един ден. 8На другия ден заминахме и пристигнахме в Кесария, където отидохме в дома на благовестителя Филип, един от седемте дякона, и останахме с него. 9Той имаше четири неомъжени дъщери, които притежаваха пророческа дарба. 10След като прекарахме там няколко дни, от Юдея пристигна пророк на име Агав. 11Той дойде при нас, взе колана на Павел и като завърза с него ръцете и краката си, рече: „Ето какво казва Святият Дух: «Така юдеите в Ерусалим ще завържат собственика на този колан и ще го предадат в ръцете на езичниците.»“
12Като чухме това, и ние, и местните хора започнахме да молим Павел да не отива в Ерусалим. 13Но той отговори: „Какво правите? Защо плачете така и ми късате сърцето? Готов съм не само да ме вържат, но и да умра в Ерусалим заради името на Господ Исус.“
14Тъй като не можахме да го убедим, престанахме да го молим и казахме: „Да бъде волята на Господа!“
15След това се приготвихме и поехме към Ерусалим. 16С нас тръгнаха някои последователи от Кесария и ни отведоха при кипъреца Мнасон, един от първите последователи, при когото трябваше да отседнем.
Павел посещава Яков
17Когато пристигнахме в Ерусалим, вярващите ни посрещнаха с радост. 18На другия ден Павел заедно с нас отиде при Яков. Дойдоха и всички църковни презвитери. 19Павел ги поздрави и им разказа едно по едно всички неща, които Бог бе извършил сред езичниците чрез неговото служение. 20Като чуха това, те прославиха Бога и казаха на Павел: „Братко, виждаш колко много хиляди юдеи са повярвали и всички те ревностно поддържат закона. 21Казали са им за теб, че учиш всички юдеи, които живеят сред езичници, да изоставят закона на Моисей, да не обрязват децата си и да не спазват обичаите. 22Какво да правим? Те неминуемо ще научат, че си дошъл. 23Ето защо направи каквото ти казваме: С нас има четирима мъже, които са дали обет пред Бога. 24Вземи ги, пречисти се с тях и им плати разноските за обреда, за да могат да обръснат главите си. Тогава всички ще знаят, че няма нищо вярно в това, което са чули за теб, и ще разберат, че ти самият живееш според закона и му се подчиняваш. 25Що се отнася до вярващите езичници, ние им изпратихме писмо за решението си да се въздържат от храна, принесена в жертва на идоли, от кръв, от месо на удушено животно и от сексуални грехове.“
26И така, Павел взе четиримата със себе си и на другия ден се пречисти заедно с тях. После влезе в храма, за да съобщи кога ще свършат дните на очистването им и кога ще бъде принесена жертва за всеки от тях.
Павел е арестуван
27Когато седемдневният срок почти беше изтекъл, няколко юдеи от Азия видяха Павел в храма. Те разбунтуваха цялата тълпа и го заловиха 28с викове: „Израелтяни, помогнете! Това е човекът, който учи всички хора навсякъде против народа ни, против закона и против този храм. А сега дори е довел езичници в храма и е осквернил това свято място.“ 29(Те говореха така, защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с Павел в града и предположиха, че Павел го е довел в храма.)
30Целият град се разбунтува, а хората се втурнаха вкупом към Павел, сграбчиха го и го извлякоха вън от храма; вратите на храма незабавно се затвориха. 31Докато се опитваха да го убият, хилядникът, началникът на римския полк, получи донесение, че целият Ерусалим е обхванат от вълнения. 32Придружен от войници и стотници, той веднага се втурна към юдеите. Щом видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел. 33Тогава хилядникът се приближи, арестува Павел и заповяда да го оковат с две вериги. После попита: „Кой е този човек и какво е направил?“ 34Някои от тълпата крещяха едно, други — друго, но в тази бъркотия той не можа да научи със сигурност истината и затова заповяда да откарат Павел в казармите. 35Когато стигнаха стъпалата, войниците трябваше да го носят заради разяреното множество. 36Цялата тълпа го следваше и всички викаха: „Убийте го!“
37Пред входа на казармите Павел каза на хилядника: „Мога ли да те попитам нещо?“
А хилядникът отговори: „Ти знаеш гръцки! 38Значи не си онзи египтянин, който преди известно време вдигна бунт и изведе четири хиляди убийци в пустинята?“
39Павел каза: „Не, аз съм юдеин от Тарс в Киликия и съм гражданин на този прочут град. Моля те, разреши ми да поговоря на народа.“
40Хилядникът му разреши и Павел застана на стъпалата, вдигна ръка за внимание и когато всички утихнаха, заговори на арамейски:
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
© 2000 Bible League International