ИСУС НАВИЕВ 22
22
Източните племена се завръщат у дома
1Тогава Исус повика рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе и им каза: 2#Чис. 32:20; Вт. 3:18; И.Н. 1:16,17.Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда Господният слуга Мойсей; послушахте и моя глас във всичко, което съм ви заповядал. 3През това дълго време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте заръката, която Господ, вашият Бог, ви заповяда. 4#Чис. 32:33; Вт. 29:8; И.Н. 13:8.И сега Господ, вашият Бог, успокои братята ви, както им бе обещал; затова върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която е ваше притежание, която Господният слуга Мойсей ви даде на изток от Йордан. 5#Вт. 6:6,17; 10:12; 11:22.Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който ви завеща Господният слуга Мойсей, да любите Господа вашия Бог, да Го следвате във всичките Му пътища, да спазвате заповедите, да се държите за Него и да Му слугувате от цялото си сърце и от цялата си душа. 6И тъй, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите. 7#И.Н. 17:5.(На половината от Манасиевото племе Мойсей беше дал земя във Васан; а на другата му половина Исус даде земя между братята им оттатък Йордан, на запад.) И като ги разпускаше по шатрите им, Исус ги благослови, 8#Чис. 31:27; 1 Ц. 30:24.като им говори, казвайки: Върнете се с много богатство по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо, и с твърде много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от враговете ви.
9 #
Чис. 32:1,26,29. И тъй, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе се разделиха с израиляните в Сило, в Ханаанската земя, и се върнаха, за да отидат в Галаадската земя, в земята, която бе притежанието им, която придобиха според Господнето слово чрез Мойсей. 10И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнаха там олтар при Йордан, олтар забележително голям. 11#Вт. 13:12; Съд. 20:12.А израиляните чуха да се говори: Ето, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнали олтар в Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израиляните. 12#Съд. 20:1.И когато израиляните чуха това, цялото общество израиляни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях. 13#Изх. 6:25; Чис. 25:7; Вт. 13:14; Съд. 20:12.И израиляните пратиха до рувимците, до гадците и до половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, Финехас, сина на свещеника Елеазар, 14#Чис. 1:4.и с него десет първенци – по един първенец за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израилевите хиляди. 15И те дойдоха при рувимците, при гадците и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, и им говориха, казвайки: 16#Лев. 17:8,9.Така говори цялото Господне общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес да не следвате Господа, като сте си издигнали олтар, за да въстанете днес против Господа? 17#Чис. 25:3,4; Вт. 4:3.Малко ли беше за нас съгрешението относно Пеор, от което и до днес не сме се очистили, макар чепоради него напаст сполетя Господнето общество, 18#Чис. 16:22.та вие днес искате да се отвърнете да не следвате Господа? Ако въстанете днес против Господа, то утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество. 19#И.Н. 18:1.Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава минете в земята, която е Господне притежание, където стои Господнята скиния, и вземете притежание между нас; само не въставайте против Господа, нито против нас въставайте, като си издигате друг олтар, освен олтара на Господа, нашия Бог. 20#И.Н. 7:1,5.Ахан, Зараевият син, не извърши ли престъпление спрямо обречените неща и гняв падна върху цялото Израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.
21Тогава рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе в отговор казаха на Израилевите хилядоначалници: 22#Вт. 10:17; 3 Ц. 8:39; Йов 10:7; 23:10; Пс. 44:21; 139:1,2; Йер. 12:3; 2 Кор. 11:11,31.Могъщият Бог Еова, могъщият Бог Еова, Той знае и Израил сам ще узнае; ако това е въставане или престъпление против Господа, то не ни щади, Господи, днес! 23#Вт. 18:19; 1 Ц. 20:16.Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем да не следваме Господа, или за да принасяме върху него всеизгаряне и приноси, или за да принасяме върху него примирителни жертви, то нека Сам Господ съди. 24Но ние сторихме това от предпазливост, като си казвахме: Утре е възможно вашите чада да кажат на нашите чада: Какво имате вие с Господа, Израилевия Бог? 25Защото Господ е отредил Йордан за граница между нас и вас, рувимци и гадци; вие нямате дял в Господа. Така вашите чада биха накарали нашите чада да престанат да се боят от Господа. 26Затова си казахме: Нека се заловим да издигнем олтар – не за всеизгаряне, нито за жертва, 27#Бит. 31:48; Вт. 12:6,11,12,17,18,26,27; И.Н. 22:34; 24:27.а за да бъде свидетелство между нас и вас, и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да служим пред Господа с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си приноси, за да не могат утре вашите чада да кажат на нашите чада: Вие нямате дял в Господа. 28Затова си казахме, че ако се случи утре да говорят така на нас или на поколенията ни, тогава ще речем: Ето подобието на Господния олтар, който бащите ни издигнаха – не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас. 29#Вт. 12:13,14.Не дай, Боже, да въставаме ние против Господа и да се отвърнем днес да не следваме Господа, като издигнем друг олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.
30А свещеникът Финехас, първенците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха рувимците, гадците и манасийците, останаха твърде доволни. 31#Лев. 26:11,12; 2 Лет. 15:2.И Финехас, синът на свещеника Елеазар, каза на рувимците, на гадците и на манасийците: Днес познахме, че Господ е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Господа; чрез това избавихме израиляните от Господнята ръка. 32Тогава Финехас, синът на свещеника Елеазар, и първенците се върнаха от рувимците и от гадците от Галаадската земя в Ханаанската земя при израиляните и им донесоха известие. 33#1 Лет. 29:9; Неем. 8:6; Дан. 2:19; Лука 2:28.И това стана угодно на израиляните; и израиляните благословиха Бога, и не говореха вече за излизане на бой против тях, за да разорят земята, където живееха рувимците и гадците.
34 #
И.Н. 24:27. И рувимците и гадците наименуваха олтара Ед#22:34 Т.е. – Свидетел., защото той е свидетелство помежду ни, че Еова е Бог.
Избрани в момента:
ИСУС НАВИЕВ 22: БЛБ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
© Библейска лига - България
© Bible League - Bulgaria
ИСУС НАВИЕВ 22
22
Източните племена се завръщат у дома
1Тогава Исус повика рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе и им каза: 2#Чис. 32:20; Вт. 3:18; И.Н. 1:16,17.Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда Господният слуга Мойсей; послушахте и моя глас във всичко, което съм ви заповядал. 3През това дълго време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте заръката, която Господ, вашият Бог, ви заповяда. 4#Чис. 32:33; Вт. 29:8; И.Н. 13:8.И сега Господ, вашият Бог, успокои братята ви, както им бе обещал; затова върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която е ваше притежание, която Господният слуга Мойсей ви даде на изток от Йордан. 5#Вт. 6:6,17; 10:12; 11:22.Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който ви завеща Господният слуга Мойсей, да любите Господа вашия Бог, да Го следвате във всичките Му пътища, да спазвате заповедите, да се държите за Него и да Му слугувате от цялото си сърце и от цялата си душа. 6И тъй, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите. 7#И.Н. 17:5.(На половината от Манасиевото племе Мойсей беше дал земя във Васан; а на другата му половина Исус даде земя между братята им оттатък Йордан, на запад.) И като ги разпускаше по шатрите им, Исус ги благослови, 8#Чис. 31:27; 1 Ц. 30:24.като им говори, казвайки: Върнете се с много богатство по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо, и с твърде много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от враговете ви.
9 #
Чис. 32:1,26,29. И тъй, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе се разделиха с израиляните в Сило, в Ханаанската земя, и се върнаха, за да отидат в Галаадската земя, в земята, която бе притежанието им, която придобиха според Господнето слово чрез Мойсей. 10И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнаха там олтар при Йордан, олтар забележително голям. 11#Вт. 13:12; Съд. 20:12.А израиляните чуха да се говори: Ето, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнали олтар в Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израиляните. 12#Съд. 20:1.И когато израиляните чуха това, цялото общество израиляни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях. 13#Изх. 6:25; Чис. 25:7; Вт. 13:14; Съд. 20:12.И израиляните пратиха до рувимците, до гадците и до половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, Финехас, сина на свещеника Елеазар, 14#Чис. 1:4.и с него десет първенци – по един първенец за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израилевите хиляди. 15И те дойдоха при рувимците, при гадците и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, и им говориха, казвайки: 16#Лев. 17:8,9.Така говори цялото Господне общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес да не следвате Господа, като сте си издигнали олтар, за да въстанете днес против Господа? 17#Чис. 25:3,4; Вт. 4:3.Малко ли беше за нас съгрешението относно Пеор, от което и до днес не сме се очистили, макар чепоради него напаст сполетя Господнето общество, 18#Чис. 16:22.та вие днес искате да се отвърнете да не следвате Господа? Ако въстанете днес против Господа, то утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество. 19#И.Н. 18:1.Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава минете в земята, която е Господне притежание, където стои Господнята скиния, и вземете притежание между нас; само не въставайте против Господа, нито против нас въставайте, като си издигате друг олтар, освен олтара на Господа, нашия Бог. 20#И.Н. 7:1,5.Ахан, Зараевият син, не извърши ли престъпление спрямо обречените неща и гняв падна върху цялото Израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.
21Тогава рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе в отговор казаха на Израилевите хилядоначалници: 22#Вт. 10:17; 3 Ц. 8:39; Йов 10:7; 23:10; Пс. 44:21; 139:1,2; Йер. 12:3; 2 Кор. 11:11,31.Могъщият Бог Еова, могъщият Бог Еова, Той знае и Израил сам ще узнае; ако това е въставане или престъпление против Господа, то не ни щади, Господи, днес! 23#Вт. 18:19; 1 Ц. 20:16.Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем да не следваме Господа, или за да принасяме върху него всеизгаряне и приноси, или за да принасяме върху него примирителни жертви, то нека Сам Господ съди. 24Но ние сторихме това от предпазливост, като си казвахме: Утре е възможно вашите чада да кажат на нашите чада: Какво имате вие с Господа, Израилевия Бог? 25Защото Господ е отредил Йордан за граница между нас и вас, рувимци и гадци; вие нямате дял в Господа. Така вашите чада биха накарали нашите чада да престанат да се боят от Господа. 26Затова си казахме: Нека се заловим да издигнем олтар – не за всеизгаряне, нито за жертва, 27#Бит. 31:48; Вт. 12:6,11,12,17,18,26,27; И.Н. 22:34; 24:27.а за да бъде свидетелство между нас и вас, и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да служим пред Господа с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си приноси, за да не могат утре вашите чада да кажат на нашите чада: Вие нямате дял в Господа. 28Затова си казахме, че ако се случи утре да говорят така на нас или на поколенията ни, тогава ще речем: Ето подобието на Господния олтар, който бащите ни издигнаха – не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас. 29#Вт. 12:13,14.Не дай, Боже, да въставаме ние против Господа и да се отвърнем днес да не следваме Господа, като издигнем друг олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.
30А свещеникът Финехас, първенците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха рувимците, гадците и манасийците, останаха твърде доволни. 31#Лев. 26:11,12; 2 Лет. 15:2.И Финехас, синът на свещеника Елеазар, каза на рувимците, на гадците и на манасийците: Днес познахме, че Господ е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Господа; чрез това избавихме израиляните от Господнята ръка. 32Тогава Финехас, синът на свещеника Елеазар, и първенците се върнаха от рувимците и от гадците от Галаадската земя в Ханаанската земя при израиляните и им донесоха известие. 33#1 Лет. 29:9; Неем. 8:6; Дан. 2:19; Лука 2:28.И това стана угодно на израиляните; и израиляните благословиха Бога, и не говореха вече за излизане на бой против тях, за да разорят земята, където живееха рувимците и гадците.
34 #
И.Н. 24:27. И рувимците и гадците наименуваха олтара Ед#22:34 Т.е. – Свидетел., защото той е свидетелство помежду ни, че Еова е Бог.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
© Библейска лига - България
© Bible League - Bulgaria