ЙОВ 29
29
1И продължи Йов речта си, като каза:
2 #
Йов 7:3. О, да бях както в предишните месеци,
както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 #
Йов 18:6. когато светилникът Му светеше на главата ми
и със светлината Му ходех в тъмнината;
4 #
Пс. 25:14. както бях в дните на зрелостта си,
когато приятелството на Бога бдеше над шатъра ми;
5когато Всемогъщият беше още с мене,
и децата ми бяха около мене;
6 #
Бит. 49:11; Вт. 32:13; 33:24; Йов 20:17; Пс. 81:16. когато стъпките ми се къпеха в масло,
и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7Когато през града излизах на портата
и приготвях седалището си на пазара,
8младите, като ме видеха, се криеха,
а старците ставаха и стояха прави;
9 #
Йов 21:5. първенците се въздържаха от говорене
и слагаха ръка на устата си;
10 #
Пс. 137:6. гласът на първенците замлъкваше
и езикът им залепваше за небцето им;
11ухо, като ме чуеше, ме облажаваше,
и око, като ме видеше, свидетелстваше за мене;
12 #
Пс. 72:12; Пр. 21:3; 24:11. защото освобождавах сиромаха, който викаше,
и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13Благословението от този, който бе близо до гибел, идеше върху мене;
и аз веселях сърцето на вдовицата.
14 #
Вт. 24:13; Пс. 132:9; Ис. 59:17; 61:10; Еф. 6:14; 1 Сол. 5:8. Обличах правдата и тя ми беше одежда;
моята справедливост ми беше като мантия и корона.
15 #
Чис. 10:31. Аз бях очи за слепия
и нозе за хромия.
16 #
Пр. 29:7. Баща бях на сиромасите;
поемах защитата на странника.
17 #
Пс. 58:6; Пр. 30:14. Трошах челюстите на нечестивия
и изтеглях лова из зъбите му.
18 #
Пс. 30:6. Тогава си казвах: Ще умра в гнездото си;
и дните ми ще се умножат – като пясъка.
19 #
Йов 18:16; Пс. 1:3; Йер. 17:8. Коренът ми е прострян към водите;
и росата оросява цяла нощ клоните ми.
20 #
Бит. 49:24. Славата ми зеленее още в мене;
и лъкът ми се укрепва в ръката ми.
21Човеците чакаха да ме слушат
и мълчаха, за да чуят съветите ми.
22След моите думи те не добавяха нищо;
словото ми капеше върху ушите им;
23 #
Зах. 10:1. очакваха ме като дъжд
и отваряха устата си като за късен#29:23 Или: пролетен. дъжд.
24Усмихвах им се, когато бяха в отчаяние;
и те не можеха да потъмнят#29:24 Еврейски: да направят да падне. светлостта на лицето ми.
25Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им,
и живеех като цар сред войската,
като онзи, който утешава наскърбените.
Избрани в момента:
ЙОВ 29: БЛБ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
© Библейска лига - България
© Bible League - Bulgaria