Лого на YouVersion
Иконка за търсене

СЪДИИТЕ 9

9
Авимелех
1 # Съд. 8:31. След това Авимелех, Ерова-аловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече: 2#Бит. 29:14; Съд. 8:30.Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас – да владеят над вас всички Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът. 3#Бит. 29:15.И братята на майка му изказаха всички тези думи за него на всеослушание пред всички сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелех, защото рекоха: Той ни е брат. 4#Съд. 8:33; 11:3; 2 Лет. 13:7; Пр. 12:11; Д.А. 17:5.И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Баал-Берит; и с тях Авимелех нае едни суетни и празноглави мъже, които вървяха след него. 5#Съд. 6:24; 4 Ц. 11:1,2.И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Еровааловите синове, седемдесет души; само че най-малкият Ероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.
6Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха, и отивайки, поставиха Авимелех за цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем. 7#Вт. 11:29; 27:12; И.Н. 8:33; Йоан 4:20.А когато се извести това на Йотам, той отиде и застана на върха на планината Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог: 8#Съд. 8:22,23; 4 Ц. 14:9.Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее и казали на маслината: Царувай над нас. 9#Пс. 104:15.Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдават почит на Бога и на човека, и да ида да се развявам#9:9 Т.е. – да началствам. над дърветата? 10Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас. 11Но смокинята им отговорила: да оставя ли сладостта си и добрия си плод, и да ида да се развявам#9:11 Т.е. – да началствам. над дърветата? 12После дърветата казали на лозата! Ела ти царувай над нас. 13#Пс. 104:15.Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното си, което весели Бога и човека, и да ида да се развявам#9:13 Т.е. – да началствам. над дърветата? 14Накрая всички дървета казали на тръна: Ела ти царувай над нас. 15#Чис. 21:28; Съд. 9:20; 4 Ц. 14:9; Пс. 104:16; Ис. 2:13; 30:2; 37:24; Йез. 19:14; 31:3; Дан. 4:12; Ос. 14:7.А трънът казал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън от тръна и да изгори ливанските кедри. 16#Съд. 8:35.И тъй, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелех за цар и ако сте се отнесли добре с Ероваал и с дома му и ако сте му сторили, както извършеното от ръцете му заслужава, – 17(защото баща ми воюва за вас и постави в опасност живота си, за да ви избави от ръката на Мадиам; 18#Съд. 9:5,6.а днес сте въстанали против бащиния ми дом и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелех, сина на слугинята му, за цар на сихемските мъже, защото ви е брат,) 19#Ис. 8:6; Фил. 3:3.и тъй, ако днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех, а нека се радва и той на вас! 20#Съд. 9:15,56,57.Но ако не, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън от сихемските мъже и от Миловия дом и да изгори Авимелех! 21#2 Ц. 20:14.Тогава Йотам побягна, избяга и отиде в Беер, и живя там поради страха от брат си Авимелех.
22И Авимелех царува над Израил три години. 23#1 Ц. 16:14; 18:9,10; 3 Ц. 12:15; 22:22; 2 Лет. 10:15; 18:19; Ис. 19:2,14; 33:1.А Бог прати дух на озлобление между Авимелех и сихемските мъже, и сихемските мъже изневериха на Авимелех, 24#3 Ц. 2:32; Ест. 9:25; Пс. 7:16; Мат. 23:35,36.за да дойде наказание за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелех, брат им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си. 25И сихемските мъже поставиха засади против него по върховете на хълмовете, и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелех.
26И дойде Гаал, Ебедовият син, с братята си, и заминаха за Сихем; и сихемските мъже се довериха на него. 27#Съд. 9:4.И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелех. 28#Бит. 34:2,6; 1 Ц. 25:10; 3 Ц. 12:16.Тогава Гаал, Ебедовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, че да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? И не е ли Зебул настойникът му? Слугувайте на мъжете на сихемовия баща Хамор; а нему защо да слугуваме ние? 29#2 Ц. 15:4.Защо не бяха тези люде под моята ръка! Тогава аз бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Свикай цялата си войска и излез! 30И когато чу Зебул, управителят на града, думите на Гаал, Ебедовия син, гневът му пламна. 31И прати тайно вестители до Авимелех да кажат: Ето, Гаал, Ебедовият син, и братята му са дошли в Сихем; и ето, те настройват града против тебе. 32Затова стани през нощта, ти и мъжете, които са с тебе и постави засади по полето. 33И на сутринта, щом изгрее слънцето, стани рано и се спусни върху града; и, ето, когато Гаал и мъжете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи според случая.
34И тъй, през нощта Авимелех и цялата му войска станаха и поставиха четири дружини в засада при Сихем. 35И Гаал, Ебедовият син, излезе и застана при градската порта; и Авимелех, и войниците, които бяха с него, станаха от засадата. 36А когато видя людете, Гаал рече на Зебул: Ето, люде слизат от върховете на планините. А Зебул му каза: Сянката на планините ти се вижда като човеци. 37Гаал пак проговори: Виж, люде слизат посред местността и една дружина идва покрай дъба на запитвача на духове. 38#Съд. 9:28,29.Тогава Зебул му каза: Къде е сега самохвалството ти#9:38 Еврейски: Къде са сега устата ти., като рече: Кой е Авимелех, че да му слугуваме? Не са ли това мъжете, които ти презираше? Излез сега и се бий с тях. 39Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и се би с Авимелех. 40И Авимелех го подгони; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до портата. 41И Авимелех остана в Арума; а Зебул изпъди Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем. 42А на сутринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелех. 43Тогава той взе мъжете си, раздели ги на три дружини и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизат от града, стана против тях и ги порази. 44И Авимелех, и дружините, които бяха с него, се спуснаха и застанаха при градската порта; две дружини се хвърлиха върху всички, които бяха по полето, и ги поразиха. 45#Вт. 29:23; Съд. 9:20; 3 Ц. 12:25; 4 Ц. 3:25.И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града; и изби народа, който беше в него, разори града и го посея със сол. 46#Съд. 8:33.А всички жители на Сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Берит. 47И известиха на Авимелех, че всички жители на Сихемската кула се били събрали. 48#Пс. 68:14.Тогава Авимелех се качи на планината Цалмон – той и всички мъже, които бяха с него; и Авимелех взе брадва в ръка, и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на мъжете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене. 49И така, всичките люде отсякоха всеки клона и като тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги на укреплението, и, като бяха хората вътре, запалиха укреплението, тъй че всички мъже от Сихемската кула умряха – около хиляда мъже и жени.
50След това Авимелех отиде в Тебец и разположи стан против Тебец и го превзе. 51Но сред града имаше яка кула, където прибегнаха всички мъже и жени – всички градски жители – та се затвориха и се качиха на покрива на кулата.
52Но Авимелех, като стигна до кулата, я нападна и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън. 53#2 Ц. 11:21.Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава и му строши черепа. 54#1 Ц. 31:4.И той бързо извика към оръженосеца си и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И оръженосецът му го прободе, та умря. 55И израиляните, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.
56 # Съд. 9:24; Йов 31:3; Пс. 94:23; Пр. 5:22. Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя. 57#Съд. 9:20.Бог въздаде също на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклятието, произнесено от Йотам, Еровааловия син.

Избрани в момента:

СЪДИИТЕ 9: БЛБ

Маркирай стих

Споделяне

Копиране

None

Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте