ПЪРВА КНИГА НА ЦАРЕТЕ 20
20
Давид и Йонатан
1Тогава Давид побягна от Навиот в Рама и дойде и рече пред Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми пред баща ти, че иска живота ми? 2А той му каза: Не дай, Боже! Ти няма да умреш; ето, баща ми не върши нищо – ни голямо ни малко – без да ми каже; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така. 3Обаче Давид се закле и рече: Баща ти добре знае, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае това Йонатан, за да не се наскърби; но заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта. 4Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за тебе. 5#Чис. 10:10; 28:11; 1 Ц. 19:2.И Давид каза на Йонатан: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на трапезата; но позволи ми да ида да се скрия на полето до вечерта на третия ден. 6#1 Ц. 16:4.Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там принасят годишната жертва за цялото му семейство. 7#Вт. 1:23; 1 Ц. 25:17; 2 Ц. 17:4; Ест. 7:7.Ако каже така: Добре – тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него. 8#И.Н. 2:14; 1 Ц. 18:3; 20:16; 23:18; 2 Ц. 14:32.И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защо да ме водиш при баща си? 9И рече Йонатан: Да не става това с тебе никога; защото, ако знаех наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го известя?
10Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито? 11А Йонатан рече на Давид: Ела, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето. 12И Йонатан каза на Давид: Господ, Израилевият Бог, да бъде свидетел, ако, като изпитам баща си утре по това време или на третия ден, и има нещо добро за Давид, не изпратя до тебе да ти го известя. 13#И.Н. 1:5; Рут 1:17; 1 Ц. 17:37; 1 Лет. 22:11,16.Така да направи Господ на Йонатан, да! И повече да прибави, ако в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това и не те пусна да си отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми! 14И не само докато съм жив, показвай към мене милост Господня, 15#2 Ц. 9:1,3,7; 21:7.но и като умра, довека не отнемай милостта си от дома ми, дори и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите врагове. 16#1 Ц. 25:22; 31:2; 2 Ц. 4:7; 21:8.И така, Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: Господ да плати за това на Давидовите врагове! 17#1 Ц. 18:1.И Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше като собствената си душа. 18#1 Ц. 20:5.Тогава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно. 19#1 Ц. 19:2.Като престоиш три дни, слез по-скоро и ела на мястото, където се беше скрил предишния път, и седни при скалата Езил. 20И аз ще изстрелям три стрели в страната ѝ, като че стрелям в цел. 21#Йер. 4:2.И ето, ще пратя момче и ще му кажа: Иди, намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Ето, стрелите са зад тебе, вземи ги – тогава ти ела, защото има мир за тебе и няма никаква беда; заклевам се за това в живота на Господа. 22Но ако кажа на момчето така: Ето, стрелите са пред тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил. 23#1 Ц. 20:14,15,42.А относно онова, за което аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде свидетел между мене и тебе довека.
24И тъй, Давид се скри в полето; и когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде. 25И като седна царят на мястото си както винаги, на мястото си до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул, а Давидовото място беше празно. 26#Лев. 7:21; 15:5.Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Нещо му се е случило и не е чист; нечист ще да е. 27А на другия ден, втория на месеца, Давидовото място пак бе празно; затова Саул каза на сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес? 28#1 Ц. 20:6.И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза: 29Пусни ме, моля, защото семейството ни принася жертва в града и брат ми ми заръча да ида; и сега, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза. 30Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Ти, сине на развратна и непокорна жена, не зная ли, че си избрал Есеевия син за срам на себе си и за срам на майчината ти голота, която те е родила? 31Защото докато Есеевият син живее на земята, не ще се утвърдиш ни ти, ни царството ти. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре. 32#1 Ц. 19:5; Мат. 27:23; Лука 23:22.А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да се убива? Какво е сторил? 33#1 Ц. 18:11; 20:7.А Саул хвърли копието по него, за да го удари, от което Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид. 34И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна през втория ден на месеца, защото беше наскърбен за Давид и защото баща му го беше опозорил.
35И на сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давид, и с него беше едно малко момче. 36И каза на момчето: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него. 37И когато дойде момчето на мястото, където беше стрелата, която Йонатан бе изстрелял, Йонатан викна след момчето: Не е ли стрелата пред тебе? 38И Йонатан извика след момчето: Скоро, побързай, не стой! И Йонатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си. 39Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха каква е работата. 40Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Иди, занеси ги в града. 41И щом момчето си отиде, Давид стана откъм южната страна и като падна по лице на земята, поклони се три пъти; и се целуваха един друг и плакаха и двамата – а Давид твърде много. 42#1 Ц. 1:17.И Йонатан каза на Давид: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господнето име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство довека! И Давид стана и тръгна; а Йонатан влезе в града.
Избрани в момента:
ПЪРВА КНИГА НА ЦАРЕТЕ 20: БЛБ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
© Библейска лига - България
© Bible League - Bulgaria