Втора книга Макавейска 8
8
ГЛАВА 8.
1 Между това Иуда Макавей и ония, които бяха с него, влизайки тайно в селата, свикаха роднините и, приемайки останалите в иудейство, събраха до шест хиляди мъже.
2Те викаха към Господа, да погледне милостно към тъпкания от всички народ и да се смили над храма, осквернен от нечестивци;
3да помилва разорения град, който насмалко щеше да бъде сравнен със земята, и да чуе викащата към Него кръв;
4да си спомни за беззаконното погубване невинни младенци и за изказаните хули върху името Му и да възнегодува против злите.
5Като се окръжи с множество, Макавей стана непобедим за езичниците, щом гневът Господен се обърна на милост.
6Нападайки внезапно на градове и села, той ги палеше и, като заемаше сгодни места, победи много врагове, обръщайки ги в бягство.
7За такива предприятия той си избираше най-вече нощта за помощник и навред се приказваше за неговата храброст.
8Филип, като гледаше, че тоя мъж малко по малко придобива сила и често има сполука в работите, писа на Птоломея, военачалник на Келе-Сирия и Финикия, да помогне на царевите работи.
9А той незабавно избра Никанора, Патроклов син, един от първите му приятели, и го прати, като му подчини не помалко от двайсет хиляди души разни народности, за да изтреби целия род иудейски; към него присъедини и военачалник Горгия, опитен във военните работи.
10Никанор нареди: данъкът две хиляди таланта, който царят дължеше на римляните, да допълни от продан на пленените иудеи.
11Затова прати веднага до приморските градове, канейки ги да купуват иудеи за роби и обещавайки да доставя по деветдесет пленника за един талант, ала не чакаше той онова отмъщение, което беше готово да падне върху му от Всемогъщия.
12На Иуда бе обадено за идването Никанорово, и когато той съобщи на ония, които бяха с него, за пристигналата войска,
13страхливите и невярващите, че Господ ще въздаде, се разбягаха, като оставиха местата си.
14Други пък продаваха всичко, останало у тях, и молеха Господа да избави тях, продадени от нечестивия Никанор преди битката,
15ако не заради тях, то заради завета с отците им и нареченото тям свето и славно Негово име.
16Тогава Макавей събра ония, които бяха с него, наброй шест хиляди мъже, и ги увещаваше да се не боят от враговете и да се не плашат от множеството езичници, без право идещи против тях, а храбро да се бият,
17имайки пред очи престъпната обида, нанесена от тях на светото място, разорението на поругания град и нарушението на праотеческите наредби.
18Защото, казваше той, те се надяват на оръжие и на смелост, а ние се надяваме на Всемогъщия Бог, Който с един замах може да свали и тия, които идат против нас, и целия свят.
19 # 4 Царств. 19:35. Сир. 48:24. Ис. 37:36. 1 Мак. 7:41.Той им разказа и за подкрепата, която са получавали техните прадеди, и как при Сенахирима били погубени сто осемдесет и пет хиляди души,
20и за битката във Вавилон против галатите, как те дошли на война само осем хиляди наброй с четири хиляди македонци, и когато македонците се разколебали, тия осем хиляди погубили сто и двайсет хиляди, с помощ от небето, и получили голяма плячка.
21С такива разкази като ги направи безстрашни и готови да умрат за законите и отечеството, той раздели войската на четири части,
22като назначи за началници на всяка част своите братя: Симона, Иосифа и Ионатана, и подчини всекиму по хиляда и петстотин души.
23След това заповяда на Елеазара да чете свещената книга и, като обнадежди с Божия помощ, сам взе предводителството над предната част и влезе в битка с Никанора.
24Понеже помощник им беше Всемогъщият, те избиха повече от девет хиляди неприятели, и по-голямата част от Никаноровата войска раниха и осакатиха, а всички останали обърнаха в бяг.
25Взеха и парите от дошлите да ги купуват, гониха ги на голямо разстояние и се върнаха, бидейки спрени от времето.
26Защото тоя ден беше пред събота; затова и не продължаваха да ги гонят.
27А като събраха след тях оръжието и снеха от враговете обружата, те празнуваха събота усърдно, благодарейки и прославяйки Господа, Който ги спаси оня ден и начена да им показва Своето милосърдие.
28След съботата отделиха от плячката, – за сакати, вдовици и сираци, а останалото разделиха между себе си и децата си.
29Като свършиха това, наредиха обществена молитва и молеха милосърдния Господ напълно да се примири с рабите Си.
30А от ония, които под началството на Тимотея и Вакхида нападаха съвместно, те избиха повече от двайсет хиляди и лесно завладяха високите крепости; те поделиха твърде много плячка по равни части между себе си, между сакати, сираци, вдовици и още между старейшините.
31Като събраха след тях оръжието, грижливо наредиха всичко на сгодни места, а останалата плячка занесоха в Иерусалим.
32Убиха и предводителя на Тимотеевите войски, най-нечестивия човек, който бе причинил много беди на иудеите.
33След това, празнувайки победата в своето отечество, те изгориха Калистена и някои други, които бяха изгорили свещените врата и побягнали в една къща; тъй че тия претърпяха достойно наказание за своето нечестие.
34А най-престъпният Никанор, който беше довел хиляда купци да купуват иудеи,
35с Божия помощ биде посрамен от ония, които смяташе за нищо, и като съблече богатите дрехи, под вид на избягал роб, отиде през вътрешните земи самичък в Антиохия, крайно огорчен от поражението на войската.
36Оня, който се бе наел да достави данък на римляните от пленници в Иерусалим, обяви, че иудеите имат Бога за защитник, и затова остават невредими, понеже се покоряват на установените от Бога закони.
Избрани в момента:
Втора книга Макавейска 8: СИ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016
Втора книга Макавейска 8
8
ГЛАВА 8.
1 Между това Иуда Макавей и ония, които бяха с него, влизайки тайно в селата, свикаха роднините и, приемайки останалите в иудейство, събраха до шест хиляди мъже.
2Те викаха към Господа, да погледне милостно към тъпкания от всички народ и да се смили над храма, осквернен от нечестивци;
3да помилва разорения град, който насмалко щеше да бъде сравнен със земята, и да чуе викащата към Него кръв;
4да си спомни за беззаконното погубване невинни младенци и за изказаните хули върху името Му и да възнегодува против злите.
5Като се окръжи с множество, Макавей стана непобедим за езичниците, щом гневът Господен се обърна на милост.
6Нападайки внезапно на градове и села, той ги палеше и, като заемаше сгодни места, победи много врагове, обръщайки ги в бягство.
7За такива предприятия той си избираше най-вече нощта за помощник и навред се приказваше за неговата храброст.
8Филип, като гледаше, че тоя мъж малко по малко придобива сила и често има сполука в работите, писа на Птоломея, военачалник на Келе-Сирия и Финикия, да помогне на царевите работи.
9А той незабавно избра Никанора, Патроклов син, един от първите му приятели, и го прати, като му подчини не помалко от двайсет хиляди души разни народности, за да изтреби целия род иудейски; към него присъедини и военачалник Горгия, опитен във военните работи.
10Никанор нареди: данъкът две хиляди таланта, който царят дължеше на римляните, да допълни от продан на пленените иудеи.
11Затова прати веднага до приморските градове, канейки ги да купуват иудеи за роби и обещавайки да доставя по деветдесет пленника за един талант, ала не чакаше той онова отмъщение, което беше готово да падне върху му от Всемогъщия.
12На Иуда бе обадено за идването Никанорово, и когато той съобщи на ония, които бяха с него, за пристигналата войска,
13страхливите и невярващите, че Господ ще въздаде, се разбягаха, като оставиха местата си.
14Други пък продаваха всичко, останало у тях, и молеха Господа да избави тях, продадени от нечестивия Никанор преди битката,
15ако не заради тях, то заради завета с отците им и нареченото тям свето и славно Негово име.
16Тогава Макавей събра ония, които бяха с него, наброй шест хиляди мъже, и ги увещаваше да се не боят от враговете и да се не плашат от множеството езичници, без право идещи против тях, а храбро да се бият,
17имайки пред очи престъпната обида, нанесена от тях на светото място, разорението на поругания град и нарушението на праотеческите наредби.
18Защото, казваше той, те се надяват на оръжие и на смелост, а ние се надяваме на Всемогъщия Бог, Който с един замах може да свали и тия, които идат против нас, и целия свят.
19 # 4 Царств. 19:35. Сир. 48:24. Ис. 37:36. 1 Мак. 7:41.Той им разказа и за подкрепата, която са получавали техните прадеди, и как при Сенахирима били погубени сто осемдесет и пет хиляди души,
20и за битката във Вавилон против галатите, как те дошли на война само осем хиляди наброй с четири хиляди македонци, и когато македонците се разколебали, тия осем хиляди погубили сто и двайсет хиляди, с помощ от небето, и получили голяма плячка.
21С такива разкази като ги направи безстрашни и готови да умрат за законите и отечеството, той раздели войската на четири части,
22като назначи за началници на всяка част своите братя: Симона, Иосифа и Ионатана, и подчини всекиму по хиляда и петстотин души.
23След това заповяда на Елеазара да чете свещената книга и, като обнадежди с Божия помощ, сам взе предводителството над предната част и влезе в битка с Никанора.
24Понеже помощник им беше Всемогъщият, те избиха повече от девет хиляди неприятели, и по-голямата част от Никаноровата войска раниха и осакатиха, а всички останали обърнаха в бяг.
25Взеха и парите от дошлите да ги купуват, гониха ги на голямо разстояние и се върнаха, бидейки спрени от времето.
26Защото тоя ден беше пред събота; затова и не продължаваха да ги гонят.
27А като събраха след тях оръжието и снеха от враговете обружата, те празнуваха събота усърдно, благодарейки и прославяйки Господа, Който ги спаси оня ден и начена да им показва Своето милосърдие.
28След съботата отделиха от плячката, – за сакати, вдовици и сираци, а останалото разделиха между себе си и децата си.
29Като свършиха това, наредиха обществена молитва и молеха милосърдния Господ напълно да се примири с рабите Си.
30А от ония, които под началството на Тимотея и Вакхида нападаха съвместно, те избиха повече от двайсет хиляди и лесно завладяха високите крепости; те поделиха твърде много плячка по равни части между себе си, между сакати, сираци, вдовици и още между старейшините.
31Като събраха след тях оръжието, грижливо наредиха всичко на сгодни места, а останалата плячка занесоха в Иерусалим.
32Убиха и предводителя на Тимотеевите войски, най-нечестивия човек, който бе причинил много беди на иудеите.
33След това, празнувайки победата в своето отечество, те изгориха Калистена и някои други, които бяха изгорили свещените врата и побягнали в една къща; тъй че тия претърпяха достойно наказание за своето нечестие.
34А най-престъпният Никанор, който беше довел хиляда купци да купуват иудеи,
35с Божия помощ биде посрамен от ония, които смяташе за нищо, и като съблече богатите дрехи, под вид на избягал роб, отиде през вътрешните земи самичък в Антиохия, крайно огорчен от поражението на войската.
36Оня, който се бе наел да достави данък на римляните от пленници в Иерусалим, обяви, че иудеите имат Бога за защитник, и затова остават невредими, понеже се покоряват на установените от Бога закони.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016