Трета книга на Ездра 8
8
ГЛАВА 8.
1 Той ми отговори и каза: „Всевишният е сътворил тоя свят за мнозина, а бъдещия за малцина.
2Ще ти кажа, Ездра, едно подобие. Както земята, ако я попиташ, ще ти каже, че дава твърде много вещество, от което правят глинени вещи, а малко прах, от който излиза злато, тъй са и делата на тоя свят.
3Мнозина са сътворени, но малцина ще се спасят“.
4Аз отговорих и казах: „душо! лапни смисъла и погълни мъдростта,
5защото ти обеща да слушаш и пожела да пророкуваш, а ти е дадено време само да живееш.
6О, Господи, нима няма да позволиш на Твоя раб да се помолим пред Тебе да се даде на сърцето ни семе и на разума ни разработване, за да произлезе плод, от който би могъл да живее всеки покварен, който ще носи името човек?
7Ти си един, и ние сме едничкото творение на Твоите ръце, както Ти каза.
8И как, прочее, сега в майчината утроба се образува тялото и Ти даваш членове? Как се запазва Твоето творение в огъня и във водата, и как Твоето пак създание търпи девет месеца в себе си Твоята твар, в него сътворена?
9И пазещото и пазимото, и едното и другото се спазват, и майчината утроба своевременно връща спазеното, което в нея е израсло.
10Ти си заповядал, от самите членове, сиреч от ненките, да се дава мляко, плод от ненки,
11за да се храни до някое време създаденото, а сетне ще го предадеш на Твоето милосърдие.
12Ти си го възпитал с правдата Си, научил си го на Твоя закон, наставил си го с Твоя разум,
13и ще го умъртвиш като Свое творение, и пак ще го съживиш като Свое дело.
14Ако Ти погубиш създаденото с такава грижа, то по Твоя заповед лесно е да се нареди, щото и онова, що е било създадено, да се запази.
15И сега, Господи, аз ще кажа: за всеки човек Ти повече знаеш; ноще кажа за Твоя народ, за който страдам,
16за Твоето наследие, за което проливам сълзи, за Израиля, за когото скърбя, за Иакова, за когото се съкрушавам.
17Ще начена да се моля пред Тебе за себе си и за тях, защото виждам грехопадението, в което изпаднахме ние, живеещите на земята.
18Но аз чух, че скоро ще дойде Съдия.
19Затова чуй гласа ми, вслушай се в думите ми, и аз ще говоря пред Тебе.“ (Начало на думите на Ездра, преди да бъде взет.)
20Аз казах: „Господи, Който живееш вечно, Чиито очи са устремени към най-високото и небесното,
21Чийто престол е неоценим и славата – непостижна, Комуто с трепет предстоят ангелски воинства, служещи във вятър и огън, Чието слово е истинно и думите – неизменни,
22повелението – силно, и управлението – страшно, Чийто поглед бездни пресушава, гневът планини разтопява и истината вечно пребъдва, –
23чуй молитвата на Твоя раб, и вслушай се в молбата на Твоето създание!
24Докле съм жив, ще говоря, и докле разбирам, ще отговарям. Не се взирай в греховете на Твоя народ, а в ония, които истински Ти служат;
25не обръщай внимание върху нечестивите дела на езичниците, а върху ония, които спазиха Твоите завети сред бедствия;
26не мисли за ония, които лъжливо са постъпвали пред Тебе, а спомни си за тия, които, по Твоя воля, познаха, що е страх;
27не погубвай ония, които са живели животински, а погледни тия, които ясно учеха на Твоя закон;
28не гневи се против ония, които са признати за по-лоши от зверове;
29но възлюби тия, които всякога се надяват на Твоята правда и слава.
30Защото ние и бащите ни от такива болести страдаме;
31а Ти, заради нас – грешните, милосърден ще се наречеш.
32Ако поискаш да ни помилуваш, ще се наречеш милосърден, защото ние нямаме праведни дела.
33А праведните, които са придобили много дела, според своите дела ще получат възмездие.
34Какво е човек, та да му се гневиш, и тоя род покварен, та да се огорчаваш толкова от него?
35 # 3 Царств. 8:46. 2 Парал. 6:36.Наистина, няма никой измежду родените, който да не е постъпил нечестиво, и няма никой измежду Теб изповядващите, който да не е съгрешил.
36Тъкмо в това и ще се яви Твоята правда и Твоята благост, Господи, когато помилуваш ония, които нямат същина от добри дела.“
37Той ми отговори и рече: „ти каза справедливо нещо, и според както рече, така и ще стане.
38Защото наистина Аз не мисля за делата на ония създания, които са съгрешили преди смъртта, преди съда, преди гибелта;
39но се радвам за подвизите на праведните, и си спомням, как те са странствували, как са се спасявали и са се трудили да заслужат награда.
40Както Аз казах, тъй си е.
41Както земеделецът сее по земята много семена и сади много растения, но не всичко посеяно се спазва след време, и не всичко насадено хваща корен, тъй и не всички ония, които са посеяни в тоя век, ще се спасят“.
42Аз отговорих и казах: „ако съм придобил благодат, ще говоря.
43Както семето на земеделеца, ако не изникне, или навреме не приеме Твоя дъжд, или се развали от много дъжд, загива,
44тъй е и човек, създаден от Твои ръце, – и Ти се наричаш негов първообраз, защото си подобен нему, за когото си създал всичко, и когото Ти уподоби на семето на земеделеца.
45Не гневи се против нас, но пощади Твоя народ и помилувай Твоето наследие, защото Ти си милосърден към създанието Си“.
46Той ми отговори и каза: „сегашното е за сегашните и бъдното – за бъдните.
47Много ти не достига, за да можеш обикна Моето създание повече от Мене. ако и често да съм се доближавал до самаго тебе, а никога до неправедните.
48Но и по това си ти дивен пред Всевишния,
49задето си се смирил, както ти прилича, и не си съдил за себе си тъй, че много да се славиш между праведните.
50Много и горчиви неволи в последно време ще постигнат ония, които населяват света, защото те ходеха много горделиво.
51А ти се грижи за себе си и търси слава за подобните на тебе;
52защото за вас е отворен раят, насадено е дървото на живота, предназначено е бъдното време, готово е изобилието, съграден е градът, приготвени са покой, съвършена благост и съвършена премъдрост.
53Коренът на злото е запечатан за вас, немощта и тлението са скрити от вас, и покварата бяга в ада, за да бъде забравена.
54Минаха болестите, и накрая се показа съкровището на безсмъртието.
55Не се труди повече да изпитваш за множеството на загиващите.
56Защото, като получиха свобода, те презряха Всевишния, пренебрегнаха закона Му и оставиха пътищата Му,
57а още и праведниците Му потъпкаха
58 # Пс. 52:2.и казваха в сърцето си: няма Бог, макар и да знаеха, че са смъртни.
59Както вас чака онова, за което се каза по-преди, тъй и тях – жажда и мъки, които са приготвени. Бог не искаше да погуби човека,
60но самите създадени обезславиха името на Оногова, Който ги е сътворил, и се показаха неблагодарни към Оногова, Който им бе приготвил живот.
61Поради това Моят съд сега наближава, –
62това не съм открил на всички, а само на тебе и на малцина, тебе подобни“. Аз отговорих и казах:
63„ето, сега, Господи, Ти ми показа много личби, които ще наченеш да твориш при края, но не показа, кога“.
Избрани в момента:
Трета книга на Ездра 8: СИ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016
Трета книга на Ездра 8
8
ГЛАВА 8.
1 Той ми отговори и каза: „Всевишният е сътворил тоя свят за мнозина, а бъдещия за малцина.
2Ще ти кажа, Ездра, едно подобие. Както земята, ако я попиташ, ще ти каже, че дава твърде много вещество, от което правят глинени вещи, а малко прах, от който излиза злато, тъй са и делата на тоя свят.
3Мнозина са сътворени, но малцина ще се спасят“.
4Аз отговорих и казах: „душо! лапни смисъла и погълни мъдростта,
5защото ти обеща да слушаш и пожела да пророкуваш, а ти е дадено време само да живееш.
6О, Господи, нима няма да позволиш на Твоя раб да се помолим пред Тебе да се даде на сърцето ни семе и на разума ни разработване, за да произлезе плод, от който би могъл да живее всеки покварен, който ще носи името човек?
7Ти си един, и ние сме едничкото творение на Твоите ръце, както Ти каза.
8И как, прочее, сега в майчината утроба се образува тялото и Ти даваш членове? Как се запазва Твоето творение в огъня и във водата, и как Твоето пак създание търпи девет месеца в себе си Твоята твар, в него сътворена?
9И пазещото и пазимото, и едното и другото се спазват, и майчината утроба своевременно връща спазеното, което в нея е израсло.
10Ти си заповядал, от самите членове, сиреч от ненките, да се дава мляко, плод от ненки,
11за да се храни до някое време създаденото, а сетне ще го предадеш на Твоето милосърдие.
12Ти си го възпитал с правдата Си, научил си го на Твоя закон, наставил си го с Твоя разум,
13и ще го умъртвиш като Свое творение, и пак ще го съживиш като Свое дело.
14Ако Ти погубиш създаденото с такава грижа, то по Твоя заповед лесно е да се нареди, щото и онова, що е било създадено, да се запази.
15И сега, Господи, аз ще кажа: за всеки човек Ти повече знаеш; ноще кажа за Твоя народ, за който страдам,
16за Твоето наследие, за което проливам сълзи, за Израиля, за когото скърбя, за Иакова, за когото се съкрушавам.
17Ще начена да се моля пред Тебе за себе си и за тях, защото виждам грехопадението, в което изпаднахме ние, живеещите на земята.
18Но аз чух, че скоро ще дойде Съдия.
19Затова чуй гласа ми, вслушай се в думите ми, и аз ще говоря пред Тебе.“ (Начало на думите на Ездра, преди да бъде взет.)
20Аз казах: „Господи, Който живееш вечно, Чиито очи са устремени към най-високото и небесното,
21Чийто престол е неоценим и славата – непостижна, Комуто с трепет предстоят ангелски воинства, служещи във вятър и огън, Чието слово е истинно и думите – неизменни,
22повелението – силно, и управлението – страшно, Чийто поглед бездни пресушава, гневът планини разтопява и истината вечно пребъдва, –
23чуй молитвата на Твоя раб, и вслушай се в молбата на Твоето създание!
24Докле съм жив, ще говоря, и докле разбирам, ще отговарям. Не се взирай в греховете на Твоя народ, а в ония, които истински Ти служат;
25не обръщай внимание върху нечестивите дела на езичниците, а върху ония, които спазиха Твоите завети сред бедствия;
26не мисли за ония, които лъжливо са постъпвали пред Тебе, а спомни си за тия, които, по Твоя воля, познаха, що е страх;
27не погубвай ония, които са живели животински, а погледни тия, които ясно учеха на Твоя закон;
28не гневи се против ония, които са признати за по-лоши от зверове;
29но възлюби тия, които всякога се надяват на Твоята правда и слава.
30Защото ние и бащите ни от такива болести страдаме;
31а Ти, заради нас – грешните, милосърден ще се наречеш.
32Ако поискаш да ни помилуваш, ще се наречеш милосърден, защото ние нямаме праведни дела.
33А праведните, които са придобили много дела, според своите дела ще получат възмездие.
34Какво е човек, та да му се гневиш, и тоя род покварен, та да се огорчаваш толкова от него?
35 # 3 Царств. 8:46. 2 Парал. 6:36.Наистина, няма никой измежду родените, който да не е постъпил нечестиво, и няма никой измежду Теб изповядващите, който да не е съгрешил.
36Тъкмо в това и ще се яви Твоята правда и Твоята благост, Господи, когато помилуваш ония, които нямат същина от добри дела.“
37Той ми отговори и рече: „ти каза справедливо нещо, и според както рече, така и ще стане.
38Защото наистина Аз не мисля за делата на ония създания, които са съгрешили преди смъртта, преди съда, преди гибелта;
39но се радвам за подвизите на праведните, и си спомням, как те са странствували, как са се спасявали и са се трудили да заслужат награда.
40Както Аз казах, тъй си е.
41Както земеделецът сее по земята много семена и сади много растения, но не всичко посеяно се спазва след време, и не всичко насадено хваща корен, тъй и не всички ония, които са посеяни в тоя век, ще се спасят“.
42Аз отговорих и казах: „ако съм придобил благодат, ще говоря.
43Както семето на земеделеца, ако не изникне, или навреме не приеме Твоя дъжд, или се развали от много дъжд, загива,
44тъй е и човек, създаден от Твои ръце, – и Ти се наричаш негов първообраз, защото си подобен нему, за когото си създал всичко, и когото Ти уподоби на семето на земеделеца.
45Не гневи се против нас, но пощади Твоя народ и помилувай Твоето наследие, защото Ти си милосърден към създанието Си“.
46Той ми отговори и каза: „сегашното е за сегашните и бъдното – за бъдните.
47Много ти не достига, за да можеш обикна Моето създание повече от Мене. ако и често да съм се доближавал до самаго тебе, а никога до неправедните.
48Но и по това си ти дивен пред Всевишния,
49задето си се смирил, както ти прилича, и не си съдил за себе си тъй, че много да се славиш между праведните.
50Много и горчиви неволи в последно време ще постигнат ония, които населяват света, защото те ходеха много горделиво.
51А ти се грижи за себе си и търси слава за подобните на тебе;
52защото за вас е отворен раят, насадено е дървото на живота, предназначено е бъдното време, готово е изобилието, съграден е градът, приготвени са покой, съвършена благост и съвършена премъдрост.
53Коренът на злото е запечатан за вас, немощта и тлението са скрити от вас, и покварата бяга в ада, за да бъде забравена.
54Минаха болестите, и накрая се показа съкровището на безсмъртието.
55Не се труди повече да изпитваш за множеството на загиващите.
56Защото, като получиха свобода, те презряха Всевишния, пренебрегнаха закона Му и оставиха пътищата Му,
57а още и праведниците Му потъпкаха
58 # Пс. 52:2.и казваха в сърцето си: няма Бог, макар и да знаеха, че са смъртни.
59Както вас чака онова, за което се каза по-преди, тъй и тях – жажда и мъки, които са приготвени. Бог не искаше да погуби човека,
60но самите създадени обезславиха името на Оногова, Който ги е сътворил, и се показаха неблагодарни към Оногова, Който им бе приготвил живот.
61Поради това Моят съд сега наближава, –
62това не съм открил на всички, а само на тебе и на малцина, тебе подобни“. Аз отговорих и казах:
63„ето, сега, Господи, Ти ми показа много личби, които ще наченеш да твориш при края, но не показа, кога“.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016