Трета книга на Ездра 7
7
ГЛАВА 7.
1 Когато изговорих тия думи, пратен ми биде Ангелът, който беше пращан при мене миналите нощи,
2и ми каза: „стани, Ездра, и чуй думите, които дойдох да ти говоря“.
3Аз рекох: „говори, господарю мой“. И той ми каза: „морето е разположено в пространно място, за да бъде дълбоко и безмерно;
4но входът в него се намира в тясно място, тъй че прилича на реки.
5Който би поискал да влезе в морето и да го види, или да владее над него, ако не мине през тясното, как може стигна до широкото?
6Или друго сравнение: градът е построен и разположен на равнина и е пълен с всякакви блага;
7но входът в него е тесен и разположен на стръмнина тъй, че отдясно е огън, а отляво – дълбока вода.
8Между тях, сиреч между огъня и водата, има само една пътека, дето може да се вмести само човешко стъпало.
9Ако тоя град се даде за наследство човеку, как той ще си получи наследството, ако никога не мине през лежещата на пътя опасност?“
10Аз казах: „тъй е, Господи!“ И Той ми рече: „такъв е и делът на Израиля.
11За тях Аз създадох света; но, когато Адам наруши Моите наредби, биде определено да стане онова, що бе извършено.
12И станаха входовете на тоя свят тесни, болезнени, мъчни, както и малки лукави, пълни с бедствия и изискващи голям труд.
13А входовете на бъдещия век са широки, безопасни и принасят плод за безсмъртие.
14И тъй, ако влизащите, които живеят, не влязат в тая теснота и неволя, те не ще получат онова, що е приготвено.
15Защо, прочее, се смущаваш, когато си тленен, и защо се вълнуваш, когато си смъртен?
16Защо не прие в сърцето си бъдещето, а прие настоящето?“
17Аз отговорих и казах: „Владико Господи! ето, Ти определи със закона Си, че праведните ще наследят това, а грешните ще загинат.
18Праведните ще претърпят теснота, надявайки се за широко, а живелите нечестиво, ако и да са претърпели теснота, няма да видят широкото“.
19И Той ми каза: „няма съдия по-горен от Бога, няма кой да разбира повече от Всевишния.
20Мнозина гинат в тоя живот, защото немарят за предложения тям Божий закон.
21 # Втор. 8:1.Защото Бог строго е заповядал на идещите, кога дойдат, какво да вършат, за да бъдат живи, и какво да пазят, за да не бъдат наказани.
22А те не послушаха и Му се възпротивиха, утвърдиха в себе си суетна мисъл;
23увлякоха се от греховни измами, казаха за Всевишния, че Го няма, не познаха пътищата Му;
24презряха закона Му, отхвърлиха обещанията Му, нямаха вяра към Неговите обредни наредби, не вършеха Неговите дела.
25И затова, Ездра, на празните – празно, а на пълните – пълно.
26Ето, ще дойде време, когато ще се явят личбите, които ти предсказах, и ще се яви невестата, и с появата си ще се покаже, – скривана сега от земята.
27И всеки, който се избави от изброените по-преди злини, сам ще види Моите чудеса.
28Защото ще се яви Моят Син Иисус заедно с ония, които са с Него, и останалите ще се наслаждават четиристотин години.
29А след тия години, ще умре Син Ми Христос и всички люде, които дишат.
30И ще се върне светът в старото мълчание за седем дни, както е било преди, тъй че никой не ще остане.
31А след седемте дена ще се събуди заспалият свят, и поквареният ще умре.
32И земята ще върне ония, които спят в нея, и праха на ония, които мълчаливо в него обитават, а хранилищата ще върнат поверените тям души.
33Тогава ще се яви Всевишният на съдилищния престол, ще преминат нещастията и ще се изчерпи дълготърпението.
34Само един съд ще пребъде, истината ще се утвърди, вярата ще се укрепи.
35След това ще дойде делото, ще се открие въздаянието, ще се издигне правдата, ще престане господството на неправдата“.
36Аз казах: „Авраам пръв се моли за содомците; Моисей – за бащите, които бяха съгрешили в пустинята;
37след него Иисус – за Израиля в дните на Ахана;
38 # 3 Царств. 8:23, 30. 2 Парал. 6:14.Самуил и Давид – за погубваните, Соломон – за ония, които дойдоха за освещението;
39 # 3 Царств. 17:21-22.Илия – за ония, които получиха дъжд, и за мъртвеца, за да оживее;
40Езекия – за народа през времето на Сенахирима, и мнозина – за мнозина.
41И тъй, ако тогава, когато бе се усилила покварата и бе се умножила неправдата, праведни се молеха за неправедни, защо това да не стане и сега?“
42Той ми отговори и рече: „сегашният век не е край; често в него няма слава, затова са се молили за немощните.
43А съдният ден ще бъде край на това време и начало на времето на бъдещето безсмъртие, когато ще премине тлението,
44ще престане невъздържанието, ще се пресече неверието, а ще възрасте правдата, ще блесне истината.
45Тогава никой не ще може да избави загиналия, нито да погуби оногова, който е победил“.
46Аз отговорих и казах: „ето моята първа и последна дума: по-добре щеше да бъде, ако се не дадеше Адаму земята, или, след като му е вече била дадена, да беше задържан да не съгреши.
47Каква полза за човеците – в сегашния век да живеят в скръб, а след като умрат, да очакват наказание?
48О, какво направи ти, Адаме? Когато ти съгреши, не падна само ти, а и ние, които произлизаме от тебе.
49Каква нам полза, че ни е обещано безсмъртно време, а сме вършили смъртни дела?
50Нам е предсказана вечна надежда, а ние, негодните, станахме суетни.
51Нам бяха приготвени здрави и мирни жилища, а ние живяхме лошо;
52приготвена бе славата на Всевишния, за да покрие ония, които са живели кротко, а ние ходихме из лоши пътища.
53Ще бъде показан раят, чийто плод си остава нетленен, и в който има почивка и изцеление;
54но ние не ще влезем в него, защото се навъртахме в места безплодни.
55Лицата на ония, които са имали въздържание, ще блеснат по-светло от звездите, а нашите лица са по-черни от тъмнината.
56Ние не помисляхме през живота си, когато вършехме беззаконие, че след смъртта ще страдаме“.
57Той отговори и каза: „това е помисъл за борбата, която трябва да води родилият се на земята човек,
58 # Откр. 2:7.та, ако бъде победен, да претърпи онова, за което ти каза, ако пък победи, да получи това, за което Аз говоря.
59То е оня живот, за който Моисей, когато беше жив, каза на народа, думайки: избери си живот, за да живееш.
60Но не повярваха нито нему, нито на пророците след него, нито на Мене, Който им говорих,
61че няма да има скръб за тяхната погибел, както ще има радост за ония, за които е приготвено спасение“.
62Аз отговорих и казах: „зная, Господи, че Всевишният се нарича милосърден, защото ще помилува ония, които още не са дошли на свят,
63и е милостив към ония, които прекарват живот по Неговия закон.
64Той е дълготърпелив, защото показва дълготърпение към съгрешилите, като към Свое творение.
65Той е щедър, защото е готов да дава според нуждата,
66и многомилостив, защото увеличава милостите Си към тия, които сега живеят и към живелите, и към ония, които ще живеят.
67Защото, ако Той не увеличаваше Своите милости, светът не би могъл да продължава да живее с ония, които обитават в него.
68Той дава дарове; защото, ако не даряваше според благостта Си, за да могат ония, които са извършили нечестие, да се облекчат от своите беззакония, то не би могла да остане жива нито десетохилядна част от човеците.
69Той е Съдия, и, ако не прощаваше ония, които са сътворени чрез Негово слово, и не изтребваше многото престъпления,
70може би, от безбройното множество биха останали само твърде малцина“.
Избрани в момента:
Трета книга на Ездра 7: СИ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016