Първа книга Макавейска 7
7
ГЛАВА 7.
1 В сто петдесет и първата година излезе от Рим Димитрий, син на Селевка, и с малцина люде влезе в един приморски град и там се възцари.
2А когато влизаше в царския дом на своите бащи, войската хвана Антиоха и Лисия, за да ги доведе при него.
3Той узна това и каза: „не показвайте ми лицата им“.
4Тогава войниците ги убиха, и се възкачи Димитрий на престола на своето царство.
5И дойдоха при него всички мъже беззаконни и нечестиви измежду израилтяните, и Алким, домогващ се до свещенство, ги предвождаше;
6и пред царя те обвиняваха народа и казваха: „Иуда и братята му погубиха твоите приятели, а нас изгониха из земята ни.
7Прати сега мъж, комуто ти се доверяваш; нека той иде и види всичкото разорение, що те причиниха нам и в страната на царя, и нека накаже тях и всички, които им помагат“.
8Измежду царските приятели царят избра Вакхида, който управляваше отвъд реката; той беше голям в царството и верен на царя.
9Царят прати него и нечестивия Алкима, комуто отреди свещенство, и му заповяда да отмъсти на Израилевите синове.
10Те тръгнаха и дойдоха в иудейската земя с голяма войска; и той прати при Иуда и при братята му пратеници с миролюбиво, но коварно предложение.
11Но те не обърнаха внимание на думите им, защото видяха, че са дошли с голяма войска.
12А при Алкима и Вакхида се събраха на събрание книжниците да дирят справедливост.
13Първи от Израилевите синове бяха асидеите; те искаха от тях мир,
14защото казваха: „свещеник от Аароновото племе дойде с войската и не ще ни обиди“.
15И той говори с тях мирно и им се закле, като каза: „няма да направим зло вам и на вашите приятели“.
16И те му повярваха, а той хвана от тях шейсет мъже и ги умъртви в един ден, както е казано в Писанието:
17 # Пс. 78:2-3.телата на Твоите светии и кръвта им проляха около Иерусалим, и нямаше кой да ги погребе.
18И нападна страх и ужас от тях върху целия народ, и говореха: „няма у тях истина и правда, защото нарушиха наредбата и клетвата, с която се клеха“.
19Тогава Вакхид отстъпи от Иерусалим и разположи стана при Визет, и прати та хвана мнозина от избягалите от него мъже, и неколцина от народа, закла ги и ги хвърли в дълбок кладенец.
20После, като предаде страната Алкиму и като му остави войска за помощ, Вакхид се отправи към царя.
21Алким пък се домогваше до първосвещенство.
22И събраха се при него всички, които бунтуваха своя народ, завладяха Иудейската земя и нанесоха голямо поражение в Израиля.
23И видя Иуда всичкото зло, което Алким с другарите си причини на Израилевите синове – повече нежели езичниците –
24и, като обиколи всички предели на Иудея, отмъсти на отстъпниците, и те престанаха да влизат в тая страна.
25Когато пък Алким видя, че Иуда и ония, които се намираха с него, се усилиха, и разбра, че не може им противостоя, върна се при царя и жестоко ги обвини.
26 # 2 Мак. 14:12-13.Тогава царят изпрати Никанора, едного от своите славни вождове, ненавистник и враждебник на Израиля, и му заповяда да изтреби тоя народ.
27Никанор, като дойде в Иерусалим с голяма войска, прати коварно до Иуда и до братята му миролюбиво предложение:
28„да няма война между мене и вас; аз ще вляза с малцина люде, за да видя вашите деца смиром“.
29И дойде при Иуда, и се поздравиха един друг миролюбиво; а между това войници бяха приготвени да хванат Иуда.
30Иуда узна, че той е дошъл при него с коварство, заради това се уплаши от него и не искаше вече да види лицето му.
31Когато Никанор узна, че намерението му е открито, излезе против Иуда на сражение близо до Хафарсалама.
32И паднаха от ония, които бяха с Никанора, около пет хиляди мъже, а останалите избягаха в Давидовия град.
33След това Никанор възлезе на планина Сион; и излязоха из светилището някои свещеници и старейшини на народа да го поздравят миролюбно и да му покажат всесъжението, което се принася за царя.
34Но той им се присмя, наруга ги и ги оскверни, говори високомерно,
35 # 2 Мак. 14:33.и, като се закле гневно, каза: „ако сега не бъде предаден Иуда и войската му в мои ръце, то, кога се върна благополучно, ще изгоря тоя Дом“; и отиде си много разгневен.
36А свещениците влязоха и застанаха пред лицето на жертвеника и на храма, заплакаха и казаха:
37 # 2 Парал. 7:12. Ис. 56:7. Лук. 19:46.„Ти, Господи, избра тоя Дом, за да се нарича на Твое име и да бъде той дом на молитва и моление за Твоя народ.
38Отмъсти на тоя човек и на войската му, и нека паднат те от меч; спомни си злите им хули и не ги оставяй за по-дълго“.
39И излезе Никанор от Иерусалим и се разположи на стан при Веторон, и дойде при него сирийска войска.
40А Иуда с три хиляди мъже се разположи на стан при Адас; и помоли се Иуда и каза:
41 # 4 Царств. 19:35. Сир. 48:24. Ис. 37:36. 2 Мак. 8:19-20.„Господи! когато пратените от асирийския цар произнасяха зли хули, дойде Твоят Ангел и уби от тях сто осемдесет и пет хиляди.
42Тъй сломи сега пред нас туй пълчище, за да познаят другите, че те произнасяха хула върху Твоите светини, и съди ги според злобата им“.
43И влязоха войските в сражение в тринайсетия ден на месец адар, и разбита биде войската на Никанора; и той пръв падна в сражението.
44Когато пък войниците му видяха, че Никанор падна, те хвърлиха оръжието си и удариха на бяг.
45И гониха ги израилтяните цял ден, от Адас чак до Газира, и тръбиха след тях с вестителни тръби.
46И излизаха из всички околни иудейски селища и ги заграждаха, – и те, като се обръщаха към ония, които ги гонеха, всички паднаха от меч, и не остана ни един от тях.
47И взеха иудеите плячката им и награбеното от тях, отсякоха главата на Никанора и дясната му ръка, която той гордо бе простирал, донесоха ги и окачиха пред Иерусалим.
48Народът се твърде радваше и прекара оня ден като ден на голямо веселие;
49и наредиха да празнуват ежегодно тоя ден на тринайсети адар.
50И успокои се Иудейската земя за някое време.
Избрани в момента:
Първа книга Макавейска 7: СИ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016
Първа книга Макавейска 7
7
ГЛАВА 7.
1 В сто петдесет и първата година излезе от Рим Димитрий, син на Селевка, и с малцина люде влезе в един приморски град и там се възцари.
2А когато влизаше в царския дом на своите бащи, войската хвана Антиоха и Лисия, за да ги доведе при него.
3Той узна това и каза: „не показвайте ми лицата им“.
4Тогава войниците ги убиха, и се възкачи Димитрий на престола на своето царство.
5И дойдоха при него всички мъже беззаконни и нечестиви измежду израилтяните, и Алким, домогващ се до свещенство, ги предвождаше;
6и пред царя те обвиняваха народа и казваха: „Иуда и братята му погубиха твоите приятели, а нас изгониха из земята ни.
7Прати сега мъж, комуто ти се доверяваш; нека той иде и види всичкото разорение, що те причиниха нам и в страната на царя, и нека накаже тях и всички, които им помагат“.
8Измежду царските приятели царят избра Вакхида, който управляваше отвъд реката; той беше голям в царството и верен на царя.
9Царят прати него и нечестивия Алкима, комуто отреди свещенство, и му заповяда да отмъсти на Израилевите синове.
10Те тръгнаха и дойдоха в иудейската земя с голяма войска; и той прати при Иуда и при братята му пратеници с миролюбиво, но коварно предложение.
11Но те не обърнаха внимание на думите им, защото видяха, че са дошли с голяма войска.
12А при Алкима и Вакхида се събраха на събрание книжниците да дирят справедливост.
13Първи от Израилевите синове бяха асидеите; те искаха от тях мир,
14защото казваха: „свещеник от Аароновото племе дойде с войската и не ще ни обиди“.
15И той говори с тях мирно и им се закле, като каза: „няма да направим зло вам и на вашите приятели“.
16И те му повярваха, а той хвана от тях шейсет мъже и ги умъртви в един ден, както е казано в Писанието:
17 # Пс. 78:2-3.телата на Твоите светии и кръвта им проляха около Иерусалим, и нямаше кой да ги погребе.
18И нападна страх и ужас от тях върху целия народ, и говореха: „няма у тях истина и правда, защото нарушиха наредбата и клетвата, с която се клеха“.
19Тогава Вакхид отстъпи от Иерусалим и разположи стана при Визет, и прати та хвана мнозина от избягалите от него мъже, и неколцина от народа, закла ги и ги хвърли в дълбок кладенец.
20После, като предаде страната Алкиму и като му остави войска за помощ, Вакхид се отправи към царя.
21Алким пък се домогваше до първосвещенство.
22И събраха се при него всички, които бунтуваха своя народ, завладяха Иудейската земя и нанесоха голямо поражение в Израиля.
23И видя Иуда всичкото зло, което Алким с другарите си причини на Израилевите синове – повече нежели езичниците –
24и, като обиколи всички предели на Иудея, отмъсти на отстъпниците, и те престанаха да влизат в тая страна.
25Когато пък Алким видя, че Иуда и ония, които се намираха с него, се усилиха, и разбра, че не може им противостоя, върна се при царя и жестоко ги обвини.
26 # 2 Мак. 14:12-13.Тогава царят изпрати Никанора, едного от своите славни вождове, ненавистник и враждебник на Израиля, и му заповяда да изтреби тоя народ.
27Никанор, като дойде в Иерусалим с голяма войска, прати коварно до Иуда и до братята му миролюбиво предложение:
28„да няма война между мене и вас; аз ще вляза с малцина люде, за да видя вашите деца смиром“.
29И дойде при Иуда, и се поздравиха един друг миролюбиво; а между това войници бяха приготвени да хванат Иуда.
30Иуда узна, че той е дошъл при него с коварство, заради това се уплаши от него и не искаше вече да види лицето му.
31Когато Никанор узна, че намерението му е открито, излезе против Иуда на сражение близо до Хафарсалама.
32И паднаха от ония, които бяха с Никанора, около пет хиляди мъже, а останалите избягаха в Давидовия град.
33След това Никанор възлезе на планина Сион; и излязоха из светилището някои свещеници и старейшини на народа да го поздравят миролюбно и да му покажат всесъжението, което се принася за царя.
34Но той им се присмя, наруга ги и ги оскверни, говори високомерно,
35 # 2 Мак. 14:33.и, като се закле гневно, каза: „ако сега не бъде предаден Иуда и войската му в мои ръце, то, кога се върна благополучно, ще изгоря тоя Дом“; и отиде си много разгневен.
36А свещениците влязоха и застанаха пред лицето на жертвеника и на храма, заплакаха и казаха:
37 # 2 Парал. 7:12. Ис. 56:7. Лук. 19:46.„Ти, Господи, избра тоя Дом, за да се нарича на Твое име и да бъде той дом на молитва и моление за Твоя народ.
38Отмъсти на тоя човек и на войската му, и нека паднат те от меч; спомни си злите им хули и не ги оставяй за по-дълго“.
39И излезе Никанор от Иерусалим и се разположи на стан при Веторон, и дойде при него сирийска войска.
40А Иуда с три хиляди мъже се разположи на стан при Адас; и помоли се Иуда и каза:
41 # 4 Царств. 19:35. Сир. 48:24. Ис. 37:36. 2 Мак. 8:19-20.„Господи! когато пратените от асирийския цар произнасяха зли хули, дойде Твоят Ангел и уби от тях сто осемдесет и пет хиляди.
42Тъй сломи сега пред нас туй пълчище, за да познаят другите, че те произнасяха хула върху Твоите светини, и съди ги според злобата им“.
43И влязоха войските в сражение в тринайсетия ден на месец адар, и разбита биде войската на Никанора; и той пръв падна в сражението.
44Когато пък войниците му видяха, че Никанор падна, те хвърлиха оръжието си и удариха на бяг.
45И гониха ги израилтяните цял ден, от Адас чак до Газира, и тръбиха след тях с вестителни тръби.
46И излизаха из всички околни иудейски селища и ги заграждаха, – и те, като се обръщаха към ония, които ги гонеха, всички паднаха от меч, и не остана ни един от тях.
47И взеха иудеите плячката им и награбеното от тях, отсякоха главата на Никанора и дясната му ръка, която той гордо бе простирал, донесоха ги и окачиха пред Иерусалим.
48Народът се твърде радваше и прекара оня ден като ден на голямо веселие;
49и наредиха да празнуват ежегодно тоя ден на тринайсети адар.
50И успокои се Иудейската земя за някое време.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016