Първа книга Макавейска 3
3
ГЛАВА 3.
1 И вместо него се издигна син му Иуда, който се наричаше Макавей.
2И помагаха му всички негови братя и всички бащини му привърженици, и с радост водеха войната на Израиля.
3Той разшири славата на своя народ; той се обличаше в броня като исполин, препасваше си военните оръжия и водеше война, бранейки с меч опълчението;
4той приличаше на лъв в своите работи и беше като лъвче, което рика за плячка;
5той преследваше беззаконните, издирваше ги и изгаряше ония, които размиряваха народа му.
6И от страх пред него се смириха беззаконните, и всички, които вършеха беззаконие, се смутиха пред него, и успешно стана спасението с неговата ръка.
7Той огорчи мнозина царе и зарадва Иакова със своите дела, и паметта му ще се благославя вечно;
8премина по градовете на Иудея, изтреби там нечестивците и отвърна гнева от Израиля;
9прочу се до крайните земни предели и събра ония, които загиваха.
10Тогава Аполоний събра езичниците и от Самария – многобройна войска, за да воюва против Израиля.
11Иуда узна туй и излезе насреща му, разби го и го уби; и паднаха много убити, а останалите избягаха.
12И взе Иуда плячката им, взе и Аполониевия меч и се би с него през всички дни.
13И чу Сирон, военачалник на Сирия, че Иуда събра около себе си люде и множество верни, които излизат с него на война,
14и каза: ще си създам име и ще се прославя в царството, ще се бия с Иуда и с тия, които са с него заедно и които презират царската дума.
15И реши да иде, и тръгна с него силно пълчище нечестивци да му помагат и да отмъстят на Израилевите синове.
16Когато наближиха до височината на Веторон, Иуда излезе насреща им с твърде малцина,
17които, като видяха идещата насреща им войска, казаха на Иуда: как можем толкова малцина да се бием с такова силно множество? И ние съвсем ослабнахме, понеже днес още не сме яли.
18Но Иуда им каза: лесно е и мнозина да попаднат в ръце на малцина, и у небесния Бог няма разлика – мнозина ли да спаси, или малцина;
19защото не от голямата войска зависи победата във война, но от небето дохожда силата.
20Те идат срещу нас с голяма гордост и нечестие, за да изтребят нас, жените ни и децата ни, и да ни ограбят;
21а ние се бием за нашите души и за нашите закони.
22Той Сам ще ги смаже пред наше лице; а вие недейте се плаши от тях.
23Като престана да говори, той внезапно се хвърли върху тях, и Сирон биде разбит, също и войската му пред него.
24И те го гониха по спуска на Веторон до самата равнина; и паднаха от тях до осемстотин мъже, другите пък избягаха във Филистимската земя.
25И почнаха всички околни езичници да се боят и страхуват от Иуда и братята му.
26Дойде и до царя името му, и всички народи разказваха за битките на Иуда.
27А когато чу тия думи цар Антиох, пламна от гняв и прати, та събра всички сили на царството си – твърде силно пълчище;
28отвори хазната си и даде на своите войски годишна заплата, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай.
29Но видя, че среброто се привърши в хазната, а данъците в страната са оскъдни поради вълнуванията и разорението, що той произведе в земята, унищожавайки законите, които съществуваха от старо време.
30И почна той да се страхува, че не ще му достигне, освен само за еднаж или дваж, за издръжка и подаръци, които преди с щедра ръка раздаваше, и в това надмина предишните царе.
31Силно загрижен в душата си, той реши да иде в Персия, да вземе данъци от страната и да събере повече сребро.
32А царските работи от река Ефрат до Египетските предели възложи на Лисия, човек знаменит, който произлизаше от царски род,
33също и възпитанието на сина си Антиоха, – доде се той завърне;
34и предаде му половината от войската и слоновете и му даде заповед за всичко, що поиска, и за жителите на Иудея и на Иерусалим, –
35да прати против тях войска, да смаже и унищожи мощта на Израиля и остатъка от Иерусалим, да изтреби паметта им от онова място
36и да засели във всичките им предели другоплеменни синове, като раздели с жребие земята им.
37Царят пък взе другата половина войска, тръгна от столицата си Антиохия, в сто четирийсет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи горните страни.
38Лисий избра Птоломея, син на Доримена, Никанора и Горгия, силни мъже измежду приятелите на царя,
39и прати с тях четирийсет хиляди мъже и седем хиляди ездачи, да идат в Иудейската земя и да я разорят, според както бе заповядал царят.
40Те тръгнаха с всичката си войска и дойдоха, та се разположиха на равнината до Емаум.
41Тамошните търговци чуха името им, взеха твърде много сребро, злато и слуги и дойдоха в стана да купуват роби израилски синове; към тях се присъедини и войската на Сирия и на другоплеменните земи.
42Видя Иуда и братята му, че се умножиха бедствията, и че войските се разположиха на стан в техните предели; узнаха и за заповедта на царя, която беше дал да изпълнят над народа, да го погубят и изтребят.
43И говореха всеки на приятеля си: да въздигнем хвърления долу наш народ и да се бием за нашия народ и за светинята.
44И събра се голямо множество, за да бъдат готови за война и да се помолят и изпросят милост и съжаление.
45Иерусалим беше необитаем като пустиня; от природните му жители нямаше ни кой да влиза в него, ни кой да излиза из него; светилището беше потъпкано, и синове на чужденци бяха в крепостта му; той стана жилище на езичници; и отне се веселието от Иакова, и не се чуваше свирка и цитра.
46И тъй, те се събраха и отидоха в Масифа срещу Иерусалим, защото по-рано у израилтяните мястото за молитва беше в Масифа.
47И постиха в тоя ден, туриха върху себе си вретища и пепел на главите си и раздраха дрехите си;
48разтвориха книгата на закона, една от тия, които езичниците диреха, за да напишат на тях изображенията на своите идоли,
49и донесоха свещеническите одежди и първородните и десятъка; и свикаха назореите, които бяха изпълнили дните си,
50и високо извикаха към небето: какво да правим с тях и къде да ги отведем?
51Твоето светилище е потъпкано и осквернено, и Твоите свещеници са в скръб и унижение.
52И ето, събраха се против нас езичниците, за да ни изтребят. Ти знаеш, що кроят те против нас.
53Как можем устоя пред тяхното лице, ако Ти не ни помогнеш?
54И затръбиха с тръби и викнаха с висок глас.
55След това Иуда тури вождове на народа – хилядници, стотници, петдесетници и десетници.
56 # Втор. 20:5.И казаха на ония, които правеха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на людете страхливи, щото всеки от тях, според закона, да се върне у дома си.
57Тогава се дигна опълчението и се разположиха на стан на юг от Емаум.
58И каза Иуда: опашете се, и бъдете мъжествени и готови за утре да се ударим с тия езичници, които са се събрали против нас, за да погубят нас и нашата светиня.
59Защото по-добре е да умрем в сражение, нежели да гледаме бедствията на нашия народ и на светинята.
60 # 1 Парал. 19:13.А каквато е волята на небето, тъй да бъде!
Избрани в момента:
Първа книга Макавейска 3: СИ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016