Първа книга Макавейска 1
1
ГЛАВА 1.
1 След като Александър, син на Филипа, македонец, който излезе из земя Китим, разби Дария, цар персийски и индийски, и се възцари вместо него в Елада, –
2той извърши много войни, завладя много укрепени места и убива земни царе.
3И достигна до краищата на земята, като взе плячка от много народи; смълча се земята пред него; той се въздигна, и се възгордя сърцето му.
4Той събра твърде много силна войска и владя над области, народи и владетели, и те му станаха поданици.
5След това той легна на постелка и, като почувствува, че умира,
6повика знатните свои слуги, възпитани заедно с него от младост, и им раздели царството си още приживе.
7Александър царува дванайсет години и умря.
8И господаруваха слугите му всеки в своето място.
9И след смъртта му те всички туриха на себе си корони, а след тях и синовете им в продължение на много години; и умножиха злото на земята.
10От тях излезе коренът на греха – Антиох Епифан, син на цар Антиоха, който беше заложник в Рим; той се възцари в сто трийсет и седмата година на Елинското царство.
11В ония дни излязоха из Израиля беззаконни синове и убеждаваха мнозина, думайки: да идем и да свържем съюз с околните народи, защото, откато се отделихме от тях, ни постигнаха много бедствия.
12И понравиха им се тия думи в техните очи.
13Неколцина от народа пожелаха и отидоха при царя; и той им даде право да извършват езическите наредби.
14Те построиха в Иерусалим училище според езическия обичай,
15установиха у себе си необрязване, отстъпиха от светия завет, съединиха се с езичниците и се продадоха, за да правят зло.
16Когато Антиох видя, че царството заякна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства,
17и навлезе в Египет със силно опълчение, с колесници и слонове, с ездачи и много кораби.
18Той влезе в бой с Птоломея, египетски цар; уплаши се Птоломей от лицето му и удари на бяг, и паднаха много ранени.
19И завладяха те укрепените градове в Египетската земя.
20След покоряването на Египет, в сто четирийсет и третата година, Антиох се върна, та отиде против Израиля и влезе в Иерусалим със силно опълчение;
21влезе гордо в светилището и взе златния жертвеник, светилника и всичките му съдове,
22трапезата на предложението и възливалниците, блюдата, златните кадилници и завесата, венците и златното украшение, което беше извън храма, и всичко обра.
23Взе също среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери.
24И, след като ограби всичко, върна се в земята си, извърши убийства и говори с голяма надутост.
25Поради това биде голям плач в Израиля – по всичките му места.
26Стенеха началници и старейшини, изнемогнаха девици и младежи, и се измени женската красота.
27Всеки младоженец се предаваше на плач, и тази, която седеше в брачната стая, беше в скръб.
28Затрепери земята за обитателите си, и целият дом на Иакова се облече в срам.
29След като се изминаха две години, царят прати началника на данъците в градовете на Иуда, и тоя дойде в Иерусалим с голяма тълпа;
30коварно им говори миролюбиви думи, и те му повярваха; но той ненадейно нападна града и му нанесе голямо поражение, като погуби много народ израилски;
31взе плячка от града, изгори самия град с огън и разруши къщите му и стените му наоколо.
32Отведоха в плен жени и деца и завладяха добитъка.
33Обградиха Давидовия град с голяма и яка стена и с яки кули, и стана той за тях крепост.
34И туриха там нечестив народ, беззаконни люде, и те се укрепиха в нея;
35приготвиха си оръжие и храни и, като събраха иерусалимската плячка, туриха я там, и станаха голяма примка.
36И това беше постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израиля.
37Те проливаха невинна кръв около светилището и го оскверняваха.
38А жителите на Иерусалим се разбягаха поради тях, и той стана жилище на чужденци и стана чужд за своя род, и децата му го оставиха.
39 # Тов. 2:6. Ам. 8:10.Светилището му запустя като пустиня, празниците му се обърнаха на плач, съботите му – на укор, честта му – на унижение.
40Наспоред славата му се увеличи безчестието му, и величието му се обърна в печал.
41Цар Антиох писа по цялото си царство, щото всички да бъдат един народ,
42и всеки да остави своя закон. И съгласиха се всички народи според думите на царя.
43И мнозина от Израиля приеха неговото идолослужение, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата.
44Царят разпрати чрез известители писмена заповед в Иерусалим и в иудейските градове да следват узаконенията, чужди за тая земя:
45да не допускат всесъжения, жертвоприношения и възлияния в светилището, да се отвръщават от съботите и празниците,
46да оскверняват светилището и светиите,
47да градят жертвеници, храмове и идолски капища, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък,
48да оставят синовете си необрязани и да оскверняват душите им с всяка нечистота и гнусотия,
49та да забравят закона и да изменят всички постановления.
50Ако пък някой не постъпи според думата на царя, да бъде предаден на смърт.
51Съгласно с това писа той по цялото си царство и тури надзиратели над целия народ и заповяда на иудейските градове да принасят жертви във всеки град.
52И събраха се при тях мнозина от народа, всички, които оставиха закона, – и извършиха зло на земята;
53и принудиха Израиля да се крие във всяко свое убежище.
54 # 2 Мак. 6:7.В петнайсетия ден на хаслев, в сто четирийсет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустение и наоколо в иудейските градове направиха жертвеници,
55а пред вратите на къщите и в улиците извършваха кадение;
56книгите на закона, които намираха, късаха и изгаряха в огън;
57у когото пък намираха книгата на завета, и който се придържаше у закона, тогова, според царската заповед, предаваха на смърт.
58Такива насилия правеха над израилтяните, които дохождаха всеки месец в градовете.
59И в двайсет и петия ден на месеца, като принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара,
60те, според дадената заповед, убиваха жените, които бяха обрязали децата си,
61младенците бесеха за шиите им, къщите им разграбваха и убиваха ония, които извършваха над тях обрязване.
62Но мнозина в Израиля останаха твърди и се удържаха, за да не ядат нечисто,
63и предпочетоха да умрат, за да не се осквернят с храната и да не похулят светия завет, – и умираха.
64И биде твърде голям гняв над Израиля.
Избрани в момента:
Първа книга Макавейска 1: СИ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016