2 Книга на Летописите 20:5-13

Йосафат застана сред събраните юдеи и йерусалимци в Господния дом, пред новия двор, и каза: Господи, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите, и не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така че никой не може да устои против Тебе? Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изгонил жителите на тази земя пред народа Си Израил и си я дал завинаги на потомството на приятеля Си Авраам? И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в нея за Твоето име, и казаха: Ако ни връхлети зло – меч, възмездие, мор или глад – и ние застанем пред този дом и пред Тебе (защото Твоето име е в този дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш. И сега, ето, амонците и моавците и онези от планината Сиир, които не си оставил Израил да ги нападне, когато идваха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха – ето как ни възнаграждават, като идват да ни прогонят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим. Боже наш, не искаш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб. А цяла Юдея стоеше пред Господа с домовете си, жените си и синовете си.