Защото вярваше, когато порасна, Моисей отказа да го наричат сина на фараоновата дъщеря. Вместо да се радва на краткотрайните наслади на греха, той предпочете да страда заедно с Божия народ. За него позорът, изстрадан заради Месията, беше по-ценен от съкровищата на Египет, тъй като погледът му беше отправен напред към обещаната му награда.
Защото вярваше, той напусна Египет, без да се бои от гнева на царя и остана твърд, сякаш можеше да види Онзи, който е невидим.