Плач Еремиев 1
1
1Как седи осамотен градът който е бил многолюден! Стана като вдовица великата в народите столица! Която владееше над областите стана подданица. 2Непрестанно плаче нощя, сълзите й са по ланите й. От всичките й рачители няма кой да я утешава: Всичките й приятели станаха й неверни: врагове й станаха. 3Отиде в плен Юда поради скърб и тежко робство: Седи между езичниците: не намира покой. Всички които го гонеха стигнаха го всред теснините. 4Тъжни са пътищата на Сион, защото никой не иде на праздниците: Всичките му порти са пусти: свещениците му въздишат: Девиците му са прискърбни, и той е в горест. 5Противниците му станаха глава, враговете му благоденствуват; Защото Господ му нанесе скърб заради множеството на беззаконията му: Младенците му отидоха в плен пред врага. 6И побегна от дъщерята на Сион всичката й слава: Началниците станаха като елени които не нахождат пасбище, И безсилни отиват пред гонещия. 7Напомни си Ерусалим в дните на скърбта си и на бедствието си Всичките си скъпоценни неща които имаше от древни времена, Когато паднаха людете му в ръката на врага, И нямаше кой да му помага: Видяха го враговете, засмяха се заради падането му. 8Тежко съгреши Ерусалимската дъщеря; за то стана като нечиста: Всички които я славеха презряха я, защото видяха грозотата й; А тя въздиша и се обърна назад. 9Нечистотата й е в полите й: не бе помислила за сетнините си: Заради това чудно се е смирила: няма кой да я утешава. Виж, Господи, скърбта ми, защото се възвеличи врагът. 10Врагът простря ръката си върху всичките й скъпоценности; Защото тя видя езичниците че ходят в светилището й, За които си заповядал да не влязат в твоето събрание. 11Всичките й люде въздишат и искат хляб: Дадоха скъпоценните си неща за храна за да се повърне животът им. Виж, Господи, и призри, защото станах унищожена. 12Не марите ли, всички вие които заминвате по пътя? Погледнате и вижте да ли има страдание като моето страдание което ми стана, С което ме оскърби Господ в деня на яростния си гняв. 13Проводи от горе огън в костите ми и ги облада: Простря примка на нозете ми: Върна ме назад: направи ме опустошена, да боледувам вес ден. 14Ръката му стегна хомота на нечестията ми: Те се сплетоха, възлязоха на врата ми: разруши силата ми: Господ ме предаде в ръце от които не мога да стана. 15Господ постла всичките ми силни всред мене: Свика събор за да съкруши юношите ми: Господ стъпка в жлеб девицата, дъщерята Юдина. 16За то аз плача: окото ми, окото ми излива вода; Защото се отдалечи от мене утешителят който би оживил душата ми: Синовете ми погинаха, защото се преукрепи врагът. 17Сион простира ръцете си, нема кой да го утеши: Господ заповяда за Якова: враговете му го окружиха: Ерусалим стана между тях като нечиста жена. 18Праведен е Господ, защото отстъпих от словото му: Слушайте, моля, всички люде, и вижте страданията ми: Девиците ми и юношите ми отидоха в плен. 19Повикнах моите рачители, но те ме излъгаха: Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града Когато търсеха храна за себе си за да се повърне животът им. 20Виж, Господи, защото съм в утеснение: чревата ми се смущават, Сърцето ми се превръща в мене, защото зле се възпротивих на тебе: Извън обезчади нож, у дома смърт. 21чуха че въздишам, няма кой да ме утеши: Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми, зарадваха се че си направил ти това: Ще донесеш деня който си назначил, и те ще станат като мене. 22Да дойде пред тебе всичката им злина; И направи им както направи на мене заради всичките им съгрешения; Защото много са въздишанията ми, и сърдцето ми чезне.
Currently Selected:
Плач Еремиев 1: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk