Плач Еремиев 2
2
1Как омрачи Господ Сионовата дъщеря в гнева си, Хвърли долу от небето великолепието на Израиля, И в деня на гнева си не вспомни за подножието на нозете си! 2Господ изтреби всичките жилища Яковови, и не пожали: Разори с яростта си твърделите на Юдината дъщеря: Събори ги до земята: оскверни царството и началниците му: 3В разпалването на яростта си строши всичкия Израилев рог: Завърна назад неговата десница от лицето на неприятеля; И разпали се против Якова като огън пламенен що изпояжда всичко изоколо. 4Запъна лъка си като враг: възправи десницата си като противник, И уби всичко угодно на окото. В шатъра на Сионовата дъщеря изля като огън яростта си. 5Господ стана като неприятел: изтреби Израиля, Изтреби всичките му палати, съсипа твърделите му, И умножи в дъщерята Юдина плач и ридание 6И събори шатъра му като колиба в градина: съсипа мястото на събранието му. Господ направи да се забрави в Сион праздник и събота, И в негодуванието на гнева си, отхвърли цар и свещеник. 7Господ отхвърли олтаря си, погнуси се от светилището си, Заключи в ръката на неприятелите стените на палатите му: Възкликнаха в дома Господен като в праздничен ден. 8Господ намисли да съсипе стената на Сионовата дъщеря: Опна връвта, не завърна ръката си от да изтребя, И направи да сетува предстението и стената: изнемогнаха купно. 9Портите й се вдълбаха в земята: погуби и съкруши вереите й. Царът й и началниците й са между езичниците. Законът не съществува, нито пророците й получават видение от Господа. 10Старейшините на Сионовата дъщеря седят наземи и мълчат: Туриха пръст на главата си, опасаха се с вретища: Девиците Ерусалимски наведоха главите си към земята. 11Очите ми повенаха от сълзи, чревата ми се смущават, Дробът ми се изля на земята заради съкрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и сучещите премират в стъгдите на града. 12Думат на майките си: Де има жито и вино? – Като премират в стъгдите на града както смъртно ранени, Като се излива душата им в пазухата на майките им. 13Кого да ти взема свидетел? с що да те сравня, Ерусалимска дъщи? Защото съкрушението ти е голямо като морето: кой може да те изцели? 14Пророците ти видяха заради тебе суети и безумие, И не явиха беззаконието ти за да върнат пленението ти; Но видяха заради тебе видения суетни които те докараха до изгнание. 15Всички които заминваха в пътя изплескаха с ръце заради тебе, п Позвиздаха, и киваха с главите си заради Ерусалимската дъщеря, и рекоха: Той ли е градът за който се говореше: Съвършенство на красотата, Радост на всичката земя? 16Всичките ти неприятели отвориха върх тебе устата си: Позвиздаха, и скръцнаха съ зъбите си, и рекоха: Погълнахме я: Той е наистина денят който очаквахме: намерихме, видяхме. 17Господ направи което намисли: изпълни словото си което определи от древни дни: Разори, и не пожали, и развесели за тебе неприятели, Възвиси рога на противниците ти. 18Сърдцето им възопи към Господа. Стено на Сионовата дъщеря, Проливай, като поток, сълзи дене и ноще: Не давай почивка на себе си: да не престане зеницата на окото ти. 19Стани, възопий нощя когато почнуват стражите: Излей сърдцето си като вода пред лицето на Господа: Възвиси към него ръцете си заради живота на младенците си Които премират от глад по краищата на всичките улици. 20Виж, Господи и призри на кого си направил така. Да ядат ли жените рожбата си, младенците в обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господне свещеник и пророк? 21Дете и старец лежат наземи по пътищата: Девиците ми и юношите ми паднаха от нож: Убил си в деня на гнева си, изклал си, и не си пожалил. 22Призвал си отвред, като множество в ден на праздник, ужасите ми; И никой не се отърва нито остана в деня на гнева Господен: Онези които съм носила в обятия и възрастила, врагът ми ги сконча.
Currently Selected:
Плач Еремиев 2: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk