Писмото на Римляните 2
2
Божият справедлив съд
1Който и да си ти, човече, нямаш извинение, когато съдиш някого, защото съдейки друг човек, произнасяш присъда и над себе си, тъй като ти, който съдиш, вършиш същите неща. 2Знаем, че Божията присъда над хората, които вършат такива дела, е справедлива. 3Но ти, човече, който съдиш хората, които вършат тези неща, а в същото време ги вършиш и ти, нима мислиш, че ще избегнеш Божия съд? 4Или презираш богатата доброта, снизхождение и търпение на Бога и не разбираш, че той е добър към теб, защото те чака да се покаеш?
5Но поради своята упоритост и нежелание да се покаеш ти правиш наказанието си по-тежко и ще го получиш в деня, когато Божият гняв и справедлив съд бъдат разкрити. 6Бог ще възнагради всеки според делата му. 7Ще даде вечен живот на онези, които търсят слава, почест и безсмъртие чрез постоянството си да вършат добро, 8и ще стовари наказанието и гнева си върху онези, които поради своето себелюбие отказват да следват истината и следват злото. 9Скръб и страдание ще изпрати Бог на всеки, който върши зло, първо на юдеите, а после и на езичниците. 10А на всеки, който върши добро, ще даде слава, почест и мир, първо на юдеите, а после и на езичниците. 11Защото Бог съди всички безпристрастно.
12Тези, които познават закона, и тези, които никога не са чували за него, са равни, когато извършват грях. Които не познават закона и извършват грях, ще бъдат обречени на смърт, а които познават закона и извършват грях, ще бъдат съдени според него. 13Защото праведни пред Бога са не тези, които чуват закона, а тези, които го спазват, и те ще бъдат оправдани.
14Така че, когато езичниците, които нямат закона, вършат от само себе си това, което той изисква, въпреки че не го познават, те са закон за себе си, 15защото поведението им показва, че изискваното от закона е написано в сърцата им. Свидетел за това е и съвестта им. Понякога разумът им подсказва, че са извършили грях и това ги прави виновни, а друг път разбират, че са извършили добро и това ги прави невинни.
16Всички тези неща ще се случат в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните мисли на хората, както казва Благата вест, която проповядвам.
Юдеите и закона
17А ти, който наричаш себе си юдеин и уповаваш на закона, и се гордееш с взаимоотношението си с Бога, 18и знаеш каква е волята му и кое е наистина важно, защото законът ти го казва, 19и си убеден, че водиш слепите, че си светлина за онези, които тънат в мрак, 20че си наставник на неуките и учител на децата, и си сигурен, че законът те снабдява със знания и истина, 21защо ти, който учиш другите, не учиш и себе си? Защо ти, който проповядваш, че не трябва да се краде, крадеш? 22Защо прелюбодействаш ти, който казваш, че човек не трябва да прелюбодейства? Защо крадеш от храмовете ти, който мразиш идолите? 23Ти, който се хвалиш със закона, защо срамиш Бога, като нарушаваш неговия закон? 24Както е писано: „Заради вас се хули Божието име сред езичниците.“#2:24 Цитат от Ис. 52:5. Вж. също Ез. 36:20-23.
25Обрязването има смисъл, ако спазваш закона, но ако го нарушаваш, все едно че никога не си бил обрязан. 26Ако необрязан човек изпълнява изискванията на закона, все едно че е обрязан. 27Този, който не е физически обрязан и изпълнява закона, ще те осъди теб, който, въпреки че го имаш написан и си обрязан, го нарушаваш.
28Не е истински юдеин онзи, който е юдеин само външно, нито обрязването на тялото е истинско обрязване. 29Истински юдеин е онзи, който е юдеин вътрешно, и истинското обрязване е в сърцето и е извършено от Духа, а не от писания закон. Похвалата, която такъв човек получава, идва не от хората, а от Бога.
Currently Selected:
Писмото на Римляните 2: SPB
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
© 2000 Bible League International