Евангелието според Йоан 11
11
Смъртта на Лазар
1Във Витания, където живееха Мария и сестра й Марта, имаше един болен човек на име Лазар. 2(Мария беше същата тази жена, която помаза Господа с миро и избърса краката му с косата си. Болният Лазар беше неин брат.) 3Затова сестрите изпратиха човек да каже на Исус: „Господи, твоят скъп приятел е болен.“
4Като чу това, Исус каза: „Тази болест не е смъртоносна, а е за слава на Бога, за да може Божият Син да се прослави чрез нея.“ 5(Исус обичаше Марта и сестра й, и Лазар.) 6Като чу, че Лазар е болен, той остана още два дни на мястото, където беше. 7След това каза на учениците си: „Да се върнем в Юдея.“
8Учениците отговориха: „Учителю, недей! Неотдавна юдеите се опитваха да те убият с камъни. Нима искаш пак да се върнеш там?“
9Исус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Ако човек върви през деня, няма да се спъне, защото вижда светлината на този свят. 10Но когато върви през нощта, той се спъва, защото я няма светлината да му помага.“
11Като каза това, Исус продължи: „Нашият приятел Лазар е заспал, но аз отивам да го събудя.“
12Учениците отговориха: „Господи, щом спи, значи ще се оправи!“
13Исус говореше за смъртта на Лазар, но те помислиха, че има предвид естествения сън. 14Затова Исус ясно им каза: „Лазар е мъртъв. 15Заради вас се радвам, че не бях там, защото сега ще повярвате. Но нека отидем при него.“
16Тогава Тома (наречен Близнак) каза на другите ученици: „Да отидем и ние, за да умрем с Исус.“
Исус във Витания
17Когато Исус пристигна във Витания, тялото на Лазар вече четири дни лежеше в гробницата. 18А Витания се намираше само на около три километра от Ерусалим, 19така че много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешават за загубата на брат им.
20Марта чу, че Исус идва, и отиде да го посрещне, а Мария остана у дома. 21Тогава Марта каза на Исус: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 22Но аз зная, че и сега Бог ще ти даде всичко, което поискаш от него.“
23Исус й каза: „Брат ти ще възкръсне.“
24Марта отговори: „Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.“
25Исус й каза: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, макар и да умре — ще живее, 26и всеки, който живее и вярва в мен, никога няма да умре. Вярваш ли в това?“
27„Да, Господи! — отвърна тя. — Вярвам, че ти си Месията, Божият Син, който трябваше да дойде в света.“
Исус плаче
28След като каза това, Марта се върна, извика сестра си Мария и когато бяха сами, й каза: „Учителят е тук и те вика.“ 29Щом чу това, Мария бързо стана и отиде при него. 30(Исус още не беше влязъл в селото, а стоеше там, където го беше посрещнала Марта.) 31Юдеите, които бяха в къщата заедно с нея и я утешаваха, видяха, че Мария става и забързано излиза навън. Те я последваха, мислейки, че тя отива да скърби при гробницата. 32Когато Мария пристигна на мястото, където беше Исус, и го видя, падна в краката му и каза: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“
33Исус я видя как плаче и как плачат юдеите, дошли с нея, и дълбоко се нажали и развълнува. 34„Къде го погребахте?“ — попита той. Казаха му: „Господи, ела да видиш.“
35Исус се просълзи.
36Тогава юдеите казаха: „Виж колко го е обичал!“
37А някои попитаха: „Нима този човек, който върна зрението на слепеца, не можеше да спаси Лазар от смърт?“
Исус възкресява Лазар
38Исус отново се натъжи и отиде при гробницата, която беше една пещера, затворена с голям камък. 39Исус каза: „Отместете камъка!“
Марта, сестрата на починалия, отвърна: „Но Господи, тялото сигурно вече се е вмирисало, тъй като Лазар е мъртъв от четири дни!“
40Исус й отговори: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“
41Тогава отместиха камъка. Исус вдигна поглед и каза: „Отче, благодаря ти, че ме чу. 42Зная, че винаги ме чуваш, но казвам това заради хората наоколо, за да повярват, че ти ме изпрати.“ 43След това извика със силен глас: „Лазаре, излез!“ 44Мъртвият излезе навън. Ръцете и краката му бяха обвити в платно, а лицето му беше покрито с кърпа.
Исус им каза: „Разповийте го и го оставете да си върви.“
Юдейските водачи кроят планове да убият Исус
(Матей 26:1-5; Марк 14:1-2; Лука 22:1-2)
45Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха какво направи Исус, повярваха в него. 46Но някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво е извършил Исус. 47Тогава главните свещеници и фарисеите събраха Синедриона и казаха: „Какво да правим? Този човек върши много знамения. 48Ако го оставим да продължава така, всички ще повярват в него. Тогава ще дойдат римляните, ще разрушат храма ни и ще унищожат народа ни.“
49Но един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през онази година, им каза: „Вие не знаете нищо 50и не разбирате, че е по-добре един човек да умре за хората, отколкото целият народ да бъде унищожен.“
51Каяфа не каза това от себе си. Тъй като през онази година беше първосвещеник, той пророкува, че Исус ще умре за хората, 52и не само за юдейския народ, а за да събере всички Божии деца, разпилени по света, и ги направи един народ.
53От този ден юдейските водачи започнаха да кроят планове как да убият Исус. 54Той престана да ходи открито сред юдеите, напусна Ерусалим и отиде на едно място близо до пустинята, в град Ефраим, където остана с учениците си.
55Наближаваше юдейският празник Пасха и много хора от областта бяха дошли в Ерусалим преди празника, за да се пречистят. 56Те търсеха Исус и в храма се питаха един друг: „Как мислите, няма ли да дойде на празника?“ 57Главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед ако някой знае къде се намира Исус, да им съобщи, за да го арестуват.
Currently Selected:
Евангелието според Йоан 11: SPB
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
© 2000 Bible League International