Делата на апостолите 16
16
Тимотей тръгва с Павел и Сила
1Павел пристигна в Дервия, а след това отиде в Листра. Там имаше един ученик на име Тимотей, чиято майка беше вярваща еврейка, а баща му — грък. 2Тимотей се ползваше с добро име сред братята, които живееха в Листра и Икония. 3Павел поиска да го вземе за спътник, затова го обряза от уважение към юдеите, живеещи по онези места, които знаеха, че баща му е грък. 4И от град на град те предаваха на вярващите решенията, взети от апостолите и презвитерите в Ерусалим, и ги учеха да ги спазват. 5Така църквите укрепваха във вярата и броят им растеше от ден на ден.
Павел е призован в Македония
6Те преминаха през областта Фригия и Галатия, защото Святият Дух им попречи да проповядват словото в Азия. 7Като стигнаха границите на Мизия, те се опитаха да влязат във Витиния, но Духът на Исус не им позволи. 8Затова подминаха Мизия и отидоха в Троада.
9През нощта на Павел му се яви видение — един човек от Македония стоеше пред него и го молеше: „Ела в Македония и ни помогни!“ 10След това видение веднага се приготвихме да тръгнем към Македония, защото разбрахме, че Бог ни беше призовал да проповядваме там Благата вест.
Лидия приема вярата
11Отплавахме от Троада направо за Самотраки, а на другия ден продължихме за Неапол. 12Оттам отидохме във Филипи, римска колония и главен град на тази част от Македония, където прекарахме няколко дни.
13В събота излязохме край реката извън града, където мислехме, че ще намерим място, определено за молитва. Там се бяха събрали няколко жени и като седнахме при тях, започнахме да им говорим. 14Сред тези, които ни слушаха, имаше една жена от Тиатир на име Лидия, която търгуваше с пурпурни платове. Тя почиташе истинския Бог и Господ отвори сърцето й да слуша внимателно това, което Павел казва. 15Заедно с всички от своя дом тя се кръсти и след това започна да ни моли с думите: „Ако според вас истински вярвам в Господа, елате на гости в дома ми!“ И тя настояваше, докато се съгласихме да отидем.
Павел и Сила в затвора
16Веднъж, когато отивахме към мястото за молитва, срещнахме една робиня, в която се беше вселил дух, предсказващ бъдещето. Господарите й печелеха много от нейните гадателски способности. 17Тя тръгна след Павел и нас, като викаше: „Тези мъже служат на Всевишния Бог! Те ви известяват как можете да се спасите!“ 18Това продължаваше дни наред, докато Павел се ядоса, обърна се и каза на духа: „В името на Исус Христос ти заповядвам да излезеш от нея!“ И духът мигновено излезе.
19Като видяха това и разбраха, че надеждата им за печалба изчезна, господарите на тази робиня сграбчиха Павел и Сила и ги повлякоха към градския площад, където се събираха управниците. 20Отведоха ги пред градските съдии и казаха: „Тези хора са юдеи и бунтуват града ни, 21като проповядват обичаи, противни на законите ни. Ние не можем нито да ги приемем, нито да ги изпълняваме, защото сме римляни.“
22Цялото множество там ги подкрепи в обвиненията им срещу Павел и Сила. Съдиите разкъсаха дрехите им и наредиха да ги набият с тояги. 23След като здраво ги наложиха, те ги хвърлиха в затвора и заповядаха на тъмничаря зорко да ги охранява. 24При такава заповед тъмничарят ги хвърли в най-вътрешната килия и окова краката им между тежки дървени трупи.
25Около полунощ Павел и Сила се молеха и с химни прославяха Бога, а затворниците ги слушаха. 26Изведнъж земята се разтресе така силно, че основите на затвора се разклатиха. Всички врати веднага се отвориха, а веригите на всички затворници паднаха. 27Тъмничарят се събуди и като видя, че вратите на затвора са отворени, изтегли меча си и поиска да се самоубие, смятайки, че затворниците са избягали. 28Тогава Павел извика високо: „Не се наранявай! Всички сме тук!“
29Тъмничарят повика да му донесат светлина, втурна се вътре и треперещ от страх, падна пред Павел и Сила. 30След това ги изведе и каза: „Господа, какво трябва да направя, за да бъда спасен?“
31Те му отговориха: „Повярвай в Господ Исус и ще бъдеш спасен заедно с всички в твоя дом.“ 32После на него и на всички в дома му възвестиха посланието на Господа. 33И въпреки че беше късно през нощта, тъмничарят ги взе, изми раните им и веднага се кръсти заедно с всички, които живееха в дома му. 34След това ги заведе в дома си и ги нахрани, а той и цялото му семейство се радваха, че бяха повярвали в Бога.
35На сутринта съдиите изпратиха войници със заповед: „Освободи онези хора!“
36Тъмничарят предаде тези думи на Павел, като му каза: „Съдиите са изпратили заповед да ви освободя. Така че сега напуснете и си вървете в мир.“
37Но Павел каза на войниците: „Без да докажат, че сме виновни, те наредиха да бъдем бити пред всички, въпреки че сме римски граждани,#16:37 римски граждани Според римския закон римските граждани не могат да бъдат бити, без да са осъдени. и ни хвърлиха в затвора. Нима сега искат да ни накарат да си отидем тайно? Няма да стане! Те сами трябва да дойдат да ни изведат оттук!“
38Войниците предадоха думите им на съдиите, които се уплашиха, като разбраха, че Павел и Сила са римски граждани. 39Дойдоха и им се извиниха, а след това ги изведоха и ги помолиха да напуснат града. 40Като излязоха от затвора, Павел и Сила отидоха в дома на Лидия, където завариха братята и ги насърчиха. След това заминаха.
Currently Selected:
Делата на апостолите 16: SPB
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
© 2000 Bible League International