Римляни 4
4
1И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? 2Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога. 3Понеже какво казва Писанието? – „Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“ 4А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг; 5а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда. 6Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела: 7„Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити; 8блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“ 9Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда. 10Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. 11И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата, 12и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан. 13Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра. 14Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено. 15Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление. 16Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас, 17както е писано: „Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо. 18Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ 19И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара, 20не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога 21и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни. 22Затова му се счете за правда. 23Но това, че му се счете, не беше написано само за него, 24а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ, 25който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.
Currently Selected:
Римляни 4: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013